Какво е будизмът и в какво вярват будистите?




Въпрос: Какво е будизмът и в какво вярват будистите?

Отговор:
Будизмът е една от водещите световни религии от гледна точка на последователи, географско разпространение и обществено-културно влияние. Макар да е предимно „източна” религия, тя става все по-популярна и влиятелна в Западния свят. Тя сама по себе си e уникална световна религия, макар че има много общо с индуизма по това, че и двете религии говорят за „карма” (причинно-следствена етика), „мая” (илюзорното естество на света), и „самсара” (цикълът на прераждане). Будистите вярват, че крайната цел в живота е да се постигне „просветление”, според тяхното собствено разбиране.

Основателят на будизма, Сидхарта Гаутама, се ражда в царско семейство в Индия около 600 г. пр. Хр. Според историята, той живял луксозно, като имал малък достъп до външния свят. Неговите родители искали да бъде пощаден от влиянието на религията и го пазели да не срещне болка и страдание. Обаче не след дълго неговото безгрижие било нарушено, и той имал видения за старец, за болен човек и за труп. Четвъртото му видение било за един мирен аскетичен монах (човек, който се отрича от лукса и удобствата). Като видял спокойствието на монаха, Гаутама решил също да стане аскетик. Той изоставил богатия и охолен живот, за да търси просветление чрез аскетична строгост. Станал много вещ в това самосмирение и интензивна медитация. Той станал водач на останалите монаси. Накрая неговите усилия достигнали до кулминация в един последен жест. Той „се поглезил” с една купа ориз и след това седнал под едно смокиново дърво (наречено също дърво Бодхи), за да медитира докато получи просветление или умре. Въпреки неговите усилия и изкушения, на следващата сутрин той бил получил просветление. Така станал известен като „просветения” или „Буда”. Той приел новия си живот и започнал да поучава останалите монаси, над които вече бил добил голямо влияние. Пет от тях станали първите му ученици.

Какво открил Гаутама? Просветлението се състояло в „средния път”, човек да не се задоволява с лукс, нито да се самоумъртвява. Освен това открил нещата, които щели да се прочуят като „четирите благородни истини” – 1) животът означава страдание (дука), 2) страданието се причинява от желание (тана, или „привързване”), 3) човек може да премахне страданието чрез премахване на всяка привързаност и 4) това се постига чрез следването на благородния осмократен път. „Осмократният път” се състои от това да имаш правилен 1) възглед, 2) намерение, 3) реч, 4) действие, 5) начин на живот (да си монах), 6) усилие (правилно да насочваш енергиите), 7) настройка на ума (медитация) и 8) концентрация (фокус). Ученията на Буда били събрани в Трипитака, или „трите кошници.”

В основата на тези отличителни учения са вярвания, които са свойствени на индуизма, т.е. прераждане, карма, мая, и склонността да се разбира действителността като пантеистична в своята ориентация. Будизмът предлага също подробно богословие за боговете и възвишените същества. Като индуизмът, обаче, будизмът трудно може да бъде определен от гледна точка на неговия възглед за Бога. Някои течения на будизма може основателно да се нарекат атеистични, докато други може да се определят като пантеистични, а други пък теистични, като Будизма на чистата земя. Класическият будизъм, обаче, мълчи относно действителността на върховно същество и затова се счита за атеистичен.

Днес будизмът е много разнообразен. Той се дели най-общо на две широки категории – Теравада (малък съд) и Махаяна (голям съд). Теравада е монашеската форма, която запазва пълното просветление и нирваната за монасите, докато будизмът-махаяна разширява целта на просветлението също и за миряните, т.е., хората, които не са монаси. В тези категории може да се намерят много клонове, включително Тендай, Ваджраяна, Ничирен, Шингон, Чиста земя, Зен и Рьобу, наред с други. По тази причина е важно за външните на будизма хора, които се стремят да разберат будизма, да не си въобразяват, че познават всички детайли на една конкретна школа на будизма, когато са изучавали класическия, исторически будизъм.

Буда никога не се е считал за бог или за някакъв тип божествено същество. По-скоро той се е считал за човек, който показва пътя на останалите. Едва след неговата смърт някои от неговите последователи го издигат до божествен статус, макар не всички да са гледали на него като на бог. При християнството, например, Библията казва твърде ясно, че Исус е Божият Син (Матей 3:17: „и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”), и че Той и Бог са едно (Йоан 10:30). Човек не може да се счита за християнин без да изповядва вярата, че Исус е Бог.

Исус учи, че Той е пътят, а не просто някой, който показва пътя, както потвърждава Йоан 14:6: „Аз съм пътят и истината, и животът. Никой не идва до Отец освен чрез Мен.” Към времето на смъртта на Гаутама, будизмът бил станал голям фактор в Индия; триста години по-късно той обхванал по-голямата част от Азия. Писанията и думите, които се приписват на Буда били написани около четиристотин години след неговата смърт.

При будизма грехът се разбира предимно като невежество. Освен това, макар грехът да се счита за „морално зло”, контекстът, в който се разбират „доброто” и „злото” е лишен от морал. Карма се разбира като баланса на природата и той не се налага от личност. Природата не е морална; съответно кармата не е морален кодекс, и грехът не е неморален в истинския смисъл на думата. По тази причина можем да кажем, че според будистката мисъл, нашият грях не е морален въпрос, защото в края на краищата той представлява безличностна грешка, а не нарушение извършено от личност. Последствията от това разбиране са опустошителни. За будиста грехът прилича повече на неправилно действие, отколкото на нарушение срещу естеството на святия Бог. Това разбиране за греха не съответства на присъщото морално осъзнаване, че хората са осъдени пред един свят Бог заради своя грях (Римляни 1-2).

Понеже твърди, че грехът е безлична и поправима грешка, будизмът не се съгласява с доктрината за поквареността, която е основно учение на християнството. Библията ни казва, че грехът на хората е проблем с вечни и безкрайни последствия. При будизма няма нужда от Спасител, който да избави хората от техните осъдителни грехове. За християнина Исус е единственото средство за спасение от вечно осъждане. За будиста има само етичен живот и медитационни призовавания на възвишени същества с надеждата да се постигне просветление и окончателната нирвана. В повечето случаи човек трябва да мине през множество прераждания, за да плати за това, че е натрупал огромен кармичен дълг. За истинските последователи на будизма религията е философия на моралността и етиката, изразена в живот на себеотричане. При будизма действителността е безличностна и не е свързана с отношения; по тази причина тя не е любяща. Бог не само се счита за илюзорен, но при разлагането на греха на съвкупност от лишени от морал грешки и при отхвърлянето на всяка материална действителност като мая („илюзия”), дори ние самите изгубваме „себе си.” Самата персоналност става илюзия.

Казва се, че когато попитали Буда как е започнал светът, кой/какво е направил/о вселената, той мълчал, защото в будизма няма начало и край. Вместо това има безкраен цикъл на раждане и смърт. Някой може да попита какво Същество ни е създало да живеем, да понасяме толкова много болка и страдание, и след това да умираме, и това да се повтаря отново и отново? Този въпрос може да накара някой да мисли какъв е смисълът, защо трябва да ме е грижа? Християните знаят, че Бог изпрати Своя Син да умре за нас, веднъж, така че да не е нужно да страдаме цяла вечност. Той изпрати Сина Си да ни даде знанието, че не сме сами, и че сме възлюбени. Християните знаят, че животът означава повече от страдание и смърт: „...а която сега откри чрез явяването на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и безсмъртие чрез благовестието” (2 Тимотей 1:10).

Будизмът учи, че нирвана е най-висшето състояние на съществуване, състояние на чисто съществуване, и то се постига чрез средства, които зависят от отделния човек. Нирвана не се поддава на рационално обяснение и логично подреждане и затова не може да бъде поучавана, а само се осъзнава. В контраст на това, учението на Исус за небето беше доста конкретно. Той ни учи, че нашите физически тела умират, но душите ни се възнасят, за да бъдат с Него в небето (Марк 12:25). Буда учел, че хората нямат индивидуални души, защото индивидуалното съзнание за себе си, или егото, е илюзия. За будистите няма милостив небесен Баща в небето, който е изпратил Своя Син, за да умре за нашите души, за нашето спасение, за да ни осигури път да достигнем Неговата слава. В крайна сметка това е причината, поради която трябва да отхвърлим будизма.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво е будизмът и в какво вярват будистите?