Святият Дух ще изостави ли някога вярващия?




Въпрос: Святият Дух ще изостави ли някога вярващия?

Отговор:
Накратко казано: не, Святият Дух никога няма да изостави един истински вярващ. Това се открива в много различни откъси от Новия Завет. Например, Римляни 8:9 ни казва: „…Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.” Този стих много ясно показва, че яко някой няма обитаващото присъствие на Святия Дух, от това следва, че той не е спасен. По тази причина, ако Святият дух изостави един вярващ, този човек ще трябва да е изгубил спасителната си връзка с Христос. Но това е противно на учението на Библията относно вечната сигурност на християните. Друг стих, който говори за трайността на обитаването на Святия Дух в живота на християните, е Йоан 14:16. Тук Исус казва, че Отец ще даде друг Помощник, „за да бъде завинаги с вас.”

Фактът, че Святият Дух никога няма да изостави един вярващ, се вижда също в Ефесяни 1:13-14, където вярващите са описани като „запечатани” със Святия Дух, който е „залог на нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава.” Метафората да сме запечатани с Духа означава собственост и притежание. Бог е обещал вечен живот на всички, които вярват в Христос, и като гаранция за това, че ще спази Своето обещание, Той е изпратил Святия Дух да живее във вярващия до деня на изкуплението. Подобно на плащането на начална вноска при купуването на кола или на къща, Бог е осигурил всички вярващи с начална вноска на техните бъдещи отношения с Него, като е изпратил Святия Дух да обитава в тях. Фактът, че всички вярващи са запечатани с Духа се вижда също във 2 Коринтяни 1:22 и Ефесяни 4:30.

Преди смъртта, възкресението и възнасянето на Христос в небесата Святият Дух имаше идваше и си заминаваше в отношения си с хората. Той обитаваше в цар Саул, но след това го изостави (1 Царе 16:14). Вместо това слезе върху Давид (1 Царе 16:13). След неговото прелюбодейството си с Витсавее, Давид се уплаши, че Святият дух ще Му се отнеме (Псалм 51:11). Святият Дух изпълни Веселеил, за да му позволи да направи предметите, които щяха да бъдат потребни за скинията (Изход 21:2-5), но тези отношения не са описани като постоянни. Всичко това се промени след възнасянето на Христос в небесата. Като започна от деня Петдесятница, Святият Дух започна трайно да живее във вярващите (Деяния 2). Постоянното обитаване на Святия Дух е изпълнението на Божието обещание винаги да бъде с нас и никога да не ни остави.

Макар Святият Дух никога да не изоставя вярващия, възможно е нашият грях да „угаси Святия Дух” (1 Солунци 5:19) или да „наскърби Святия Дух” (Ефесяни 4:30). Грехът винаги има последствия върху нашите отношения с Бог. Макар връзката ни с Бог да е сигурна в Христос, неизповяданият грях в нашия живот може да попречи на нашите взаимоотношения с Бог и практически да угаси делото на Святия Дух в нашия живот. Ето защо е важно да изповядваме своите грехове, понеже Бог е „верен и праведен да ни прости греховете и да ни изчисти от всяка неправда” (1 Йоаново 1:9). Затова, макар Святият Дух никога да не ни изоставя, ползите и радостта от Неговото присъствие може наистина да се отнемат от нас.


Върнете се обратно на основната българска страница

Святият Дух ще изостави ли някога вярващия?