Книгата 1 Царе



Автор: Авторът е анонимен. Известно ни е (от 1 Царе 10:25), че Самуил е писал книга. Много е възможно да е написал части и от тази книга. Други хора, които може да са допринесли за написването на 1 Царе са пророците (летописци) Натан и Гад (1 Летописи 29:29).

Време на написване: По начало, книгите 1 и 2 Царе са били една цялостна книга. Преводачите на Септуагинтата са ги разделили и оттогава насам това разделение се е запазило. Събитията, описани в 1 Царе, покриват приблизително период от 100 години – от 1100 г. пр. Хр. до 1000 г. пр. Хр. Събитията във 2 Царе обхващат още 40 години след това. Следователно, датата на написване на книгата би трябвало да е някъде след 960 г. пр. Хр.

Цел на написване: 1 Царе проследява историята на народа на Израил в Ханаанската земя след като преминава от управление на съдии към обединена нация под управлението на царе. Самуил се явява последният от съдиите, който също така помазва първите двама царе – Саул и Давид.

Ключови стихове: „Обаче Самуил не одобри предложението им: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях.“ (1 Царе 8:6–7).

„Самуил каза на Саул: Безумие си извършил ти, че не си спазил повелението, което Господ, твоят Бог, ти заповяда, а Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израил до века. Но сега царството ти няма да устои. Господ Си потърси човек според сърцето Си и него определи да бъде цар над народа Му, понеже ти не спази онова, което Господ ти заповяда.“ (1 Царе 13:13–14).

„И Самуил каза: Всеизгарянията и жертвите по същия начин ли са угодни на Господа, както послушанието на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. Защото непокорството е като греха на врачуването, а упорството – като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.“ (1 Царе 15:22–23).

Резюме: Книгата 1 Царе се разделя естествено на две части: животът на Самуил (глави 1–12) и животът на Саул (глави 13–31).

Книгата започва с чудодейното раждане на Самуил в отговор на искрената молитва на неговата майка. Като дете Самуил живее и слугува в храма. Бог го избира за свой пророк (3:19–21) и първото пророчество на детето Самуил e осъждане на покварените свещеници.

Израилтяните отиват на война със своите врагове и съседи, филистимците. Ковчегът на завета попада в плен на филистимците, които го задържат временно, но след като Господ ги осъжда като изпраща бедствия над тях, те го връщат в земята на Израил. Самуил призовава Израил към покаяние (7:3–6), а след това – към победа над филистимците.

Израилтяните, желаейки да бъдат като останалите народи, искат да имат свой цар. Самуил не е доволен от исканията им, но Господ го уверява, че не неговото водачество желаят да отхвърлят те, а Това на Господа. След като ги предупреждава какво би означавало за тях да имат цар, Самуил помазва един вениаминец на име Саул, който бива коронясан в Масфа (10:17–25).

Саул се радва на първоначален успех, побеждавайки в битка амонците (глава 11). Но след това прави поредица от грешни стъпки: той прибързано принася сам всеизгаряне (глава 13), дава глупав обет във вреда на сина си Йонатан (глава 14) и не се покорява на пряка заповед на Господа (глава 15). В резултат на Сауловото неподчинение, Господ избира друг, който да заеме мястото му. Междувременно, Той оттегля Своето благословение от Саул и зъл дух подбужда Саул към лудост (16:14).

Самуил пътува към Витлеем за да помаже за следващ цар младеж на име Давид (глава 16). По-късно, след знаменитото единоборство на Давид с филистимеца Голиат, той се превръща в национален герой (глава 17). Давид служи в двореца на Саул, жени се за Сауловата дъщеря и се сприятелява със Сауловия син. Саул завижда на успехите и популярността на Давид, и се опитва да го убие. Давид бяга и така започва един удивителен период на приключения, интриги и романс. Със свръхестествена помощ, Давид продължава отново и отново да се изплъзва на косъм на кръвожадния Саул (глави 19–26). През цялото това време Давид запазва своята почтеност и приятелството си с Йонатан.

Към края на книгата Самуил умира, а Саул е един пропаднал човек. В навечерието на една битка с филистимците, той търси отговори за нейния изход. Понеже е отхвърлил Бога, той не намира помощ от Него и вместо това се допитва до медиум. По време на сеанса, духът на Самуил се връща за да направи едно последно пророчество: На следващия ден Саул ще загине в битката. Пророчеството се сбъдва. Тримата синове на Саул, включително Йонатан, загиват в тази битка, а Саул се самоубива.

Предобрази: Молитвата на Ана в 1 Царе 2:1–10 прави няколко пророчески препратки към Христос. Тя възхвалява Бога като нейна „Канара“ (ст. 2:2), а от евангелските разкази знаем, че Исус е Канарата, на която трябва да строим своите духовни къщи. Павел нарича Исус „канарата, в която да се съблазняват“ юдеите (Римляни 9:33). Христос е наречен „духовната Канара“, даваща на израилтяните духовно питие в пустинята по същия начин, по който снабдява с „жива вода“ душите ни (1 Летописи 10:4; Йоан 4:10). Молитвата на Ана споменава също Господа, който ще съди цялата земя (ст. 2:10), а текстът в Матей 25:31–32 говори за Исус като Човешкия Син, който ще дойде в славата си да съди всички.

Практическо приложение: Трагичната история на Саул разказва за една пропусната възможност. Пред нас е човек, който има всичко – чест, авторитет, богатства, добър външен вид и още много. Въпреки това, той умира в отчаяние, ужасен от враговете си и със съзнанието, че е провалил народа си, семейството си и своя Бог.

Грешката на Саул е да смята, че може да угоди на Бога докато остава непокорен. Както мнозина днес, той вярва, че едни разумни подбуди могат да компенсират лошото поведение. Може би властта помрачава разсъдъка му и той започва да мисли, че се намира над закона. Оказва се, че той подценява Божите разпоредби, а надценява себе си. Дори когато бива изобличен, той се опитва да се оправдае и именно това е моментът, в който Бог го отхвърля (15:16–28).

Проблемът на Саул е проблем, пред който е изправен всеки един от нас – проблем на сърцето. За успеха е нужно послушание на Божията воля и ако в своята гордост ние възставаме срещу Него, сами се обричаме на провал.

Давид, от друга страна, не изглежда кой знае какво на пръв поглед. Дори Самуил е изкушен да го подмине (16:6–7). Но Бог гледа сърцето на човека, а в Давид Той вижда човек по Своето сърце (13:14). Смирението и почтеността на Давид, съчетани с дързостта му в Господа и неговата отдаденост на молитва, са добър пример за подражание за всички нас.


Изследване на Стария завет

Книгата 1 Царе