Книгата Второзаконие



Автор: Книгата Второзаконие е написана от Мойсей. Тя всъщност представлява сборник от негови проповеди, отправени към Израил преди да пресекат р. Йордан. „Ето думите, които Мойсей говори на целия Израил“ (1:1). Някой друг (вероятно Исус Навиев) може да е написал последната глава.

Време на написване: Тези проповеди са изнесени по време на 40-дневния период преди Израил да влезе в Обещаната земя. Първата проповед е била изнесена на първия ден от 11-ия месец (1:3), а Израилтяните пресичат Йордан 70 дни по-късно – на 10-ия ден от първия месец, (Исус Навиев 4:19). Ако извадим 30-дневното време на траур за смъртта на Мойсей (Второзаконие 34:8), остават 40 дни. Годината е 1410 г. пр. Хр.

Цел на написване: Едно ново поколение израилтяни са готови да навлязат в Обещаната земя. Това множество не е преживяло чудесата при Червено море, нито е слушало закона, даден на планината Синай, а са на път да навлязат в една нова земя, пълна с много опасности и изкушения. Книгата Второзаконие им е дадена за да им напомни Божия закон и мощта на Бога.

Ключови стихове: „Да не прибавите нещо към наредбите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам.“ (Второзаконие 4:2)

„Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“ (Второзаконие 6:4–7)

„Вложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон. Защото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете.“ (Второзаконие 32:46–47)

Резюме: На израилтяните им е заповядано да запомнят четири неща: Божията вярност, Божията святост, Божите благословения и Божите предупреждения. Първите три глави са припомняне на пътуването от Египет до сегашното им местоположение, Моав. Глава 4 е призив за послушание – да бъдат верни на Бога, Който е бил верен към тях.

Глави от 5 до 26 са повторение на Закона. На новото поколение са дадени Десетте Божи заповеди, законите относно приносите и специалните дни, както и остатъка от Закона. Ако бъдат послушни, са им обещани благословения (5:29; 6:17–19; 11:13–15), а ако не спазват този закон, са им обещани напасти (11:16–17).

Темата за благословенията и проклятията продължава в глави 27–30. Тази част от книгата завършва с ясен избор, който стои пред Израил: „Положих пред вас живота и смъртта, благословенията и проклятията“. Божието желание за Неговия народ личи от препоръката Му: „изберете живота“ (30:19).

В заключителните глави Мойсей окуражава народа, избира своя заместник – Исус Навиев, записва една песен и дава своята последна благословия за всяко едно от израилевите племена. Глава 34 се отнася за обстоятелствата около смъртта на Мойсей. Той се изкачва на връх Фасга, откъдето Господ му показва Обещаната земя, в която той не ще може да влезе. Мойсей почива в присъствието на Господа на 120-годишна възраст, но все още с добро зрение и със силата на младостта. Книгата Второзаконие завършва с кратко възпоминание за този велик пророк.

Предобрази: В книгата Второзаконие присъстват много от новозаветните теми. На първо място сред тях е необходимостта да се спазва Мойсеевия закон по един съвършен начин и невъзможността да се постигне това. Непрестанните жертви, необходими за изкупването на греховете на хората, които постоянно престъпват закона, ще намерят своето съвършено изпълнение „веднъж за винаги“ във върховната жертва на Христос (Евреи 10:10). Поради Неговото изкупително дело на кръста, ние нямаме повече нужда да принасяме жертви за грях.

Избирането на Израил от Бога за Негов специален народ е предобраз на избирането Му на тези, които биха повярвали в Христос (1 Петрово 2:9). Във Второзаконие 18:15–19, Мойсей предсказва появата на друг пророк – върховният пророк, който има да дойде, Божият Месия. Подобно на Мойсей, той ще получава откровение от Бога, ще го проповядва, и ще води народа Му (Йоан 6:14; 7:40).

Практическо приложение: Книгата Второзаконие подчертава важността на Божието Слово. То е жизненоважна част от живота ни. Въпреки, че повече не сме под старозаветния закон, остава отговорността да се подчиняваме на Божията воля в живота ни. Простото послушание носи благословение, а грехът има своите последици.

Никой от нас не е „над закона“. Дори Мойсей, водачът и пророкът избран от Бога, е трябвало да се подчинява. Причината, поради която не му е било позволено да влезе в Обещаната земя, е че той не се е подчинил на ясна заповед от Бога (Числа 20:13).

По време на изпитанието си в пустинята, Исус на три пъти цитира книгата Второзаконие (Матей 4). По този начин Той илюстрира за нас необходимостта да пазим Божието Слово в сърцата си с цел да не съгрешаваме против Него (Псалм 119:11).

Ние, също както Израил, трябва да помним верността на Бога. Преминаването през Червено море, святото божие присъствие при Синай и благословенията на манната в пустинята би трябвало да служат за насърчение и за нас. Един чудесен начин да продължаваме напред е да отделим малко време за поглед назад за да видим какво е извършил Бог.

Във Второзаконие ни е дадена също красивата картина на един любещ Бог, Който копнее да има общение със Своите деца. Господ посочва Своята любов като причината, поради която е извел „със силна ръка“ Израил от Египет и го е изкупил (Второзаконие 7:7–9). Колко е чудесно да бъдеш свободен от оковите на греха и обичан от един всемогъщ Бог!


Изследване на Стария завет

Книгата Второзаконие