Книгата Съдии



Автор: Авторът на книгата не е назован специално в нея. Традиционно се приема, че авторът на книгата Съдии е пророк Самуил. Съществуват вътрешни свидетелства в книгата, че нейният автор е живял не твърде дълго след епохата на съдиите. Самуил отговаря на това описание.

Време на написване: Най-вероятно книгата Съдии е написана между 1045 г. пр. Хр. и 1000 г. пр. Хр.

Цел на написване: Книгата Съдии може да се раздели на две части: 1) глави 1–16, които разказват за войните на избавление, започвайки с победата на израилтяните над ханаанците и завършвайки с поражението на филистимците и смъртта на Самсон; 2) глави 17–21, на които се гледа като на притурка и които нямат връзка с предходните глави. Тези глави са отбелязани като времето „когато нямаше цар в Израил“ (Съдии 17:6; 18:1; 19:1; 21:25). Книгата Рут първоначално е била част от книгата Съдии, но през 450 г. сл. Хр. е била отделена като самостоятелна книга.

Ключови стихове: Съдии 2:16–19: „Тогава Господ издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им. Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха Господните заповеди; те обаче не направиха така. И когато Господ издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха. А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си.“

Съдии 10:15: „А израилтяните отговориха на Господа: Съгрешихме. Направи с нас, както Ти се вижда за добре. Само ни избави сега, молим Ти се.“

Съдии 21:25: „В онези дни в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.“

Резюме: Книгата Съдии е печален разказ за това как Господ [Бог] е приеман за даденост от децата си година след година и век след век. Тъжен е контрастът между Съдии и книгата Исус Навиев, която описва благословенията, с които Бог дарява израилтяните заради тяхното покорството към Него при завоюването на земята им. В Съдии те са непокорни и отдадени на идолопоклонство, което води до множество техни поражения. Въпреки това, Бог не престава да държи отворени обятията си за да приеме Своя народ всеки път когато те се отвърнат от нечестивите си пътища и извикат към Него за помощ (Съдии 2:18). Чрез 15-те съдии на Израил, Бог зачита Своето обещание към Авраам да защитава и благославя неговите потомци (Битие 12:2–3).

След смъртта на Исус Навиев и на неговите съвременници, израилтяните започват отново да служат на Ваал и Астарта. Бог позволява израилтяните да изпитат последствията от поклонението им на фалшиви богове. В такива моменти Божият народ извиква към Господа за помощ. Тогава Бог изпраща на децата Си съдии, които да ги водят в праведен живот. Отново и отново обаче те обръщат гръб на Бога и се завръщат към живот на безчестие. Спазвайки обаче своя дял от завета си с Авраам, Бог избавя народа си от техните угнетители в продължение на 480-те години, които обхваща книгата Съдии.

Вероятно най-забележителният измежду съдиите е 12-ия съдия, Самсон, който става водач на израилтяните след 40-годишно пленничество под управлението на безпощадните филистимци. Самсон повежда Божия народ към победа над филистимците загубвайки собствения си живот след 20 години като съдия на Израил.

Предобрази: Известието на майката на Самсон, че ще роди син, който ще поведе Израил е предобраз на известието на Богородица за раждането на Месията. Бог изпраща Ангела Си и при двете жени и им съобщава, че ще „заченат и ще родят син“ (Съдии 13:7; Лука 1:31) който ще поведе Божите хора.

Състрадателното избавление, което Бог извършва за Своя народ въпреки техния грях и отхвърляне, представа картина на Христос на кръста. Исус умира за да спаси Своите хора – всички, които биха повярвали в Него – от техния грях. Макар че повечето от тези, които са Го следвали по време на Неговото обществено служение, в крайна сметка отпадат и Го отхвърлят, Той все пак остава верен на обещанието Си и умира на кръста заради нас.

Практическо приложение: Непокорството винаги води до съд от Бога. Израилтяните са идеален пример за това какво не бива да правим. Вместо да си вземат поука от горчивия си опит, че Бог винаги наказва бунта срещу Него, те продължават да не се покоряват и да изпитват на свой гръб божието недоволство и възпитателни мерки. Ако упорстваме в своето неподчинение, ние си просим дисциплиниране от страна на Бога, не защото Той се наслаждава в нашето страдание, а „защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема“ (Евреи 12:6).

Книгата Съдии е свидетелство за Божията вярност. Даже „ако ние сме неверни, Той остава верен.“ (2 Тимотей 2:13). Въпреки, че подобно на израилтяните може да сме неверни спрямо Него, Той остава верен в това да ни запази и спаси (1 Солунци 5:24), и да ни прости, когато търсим прошка (1 Йоан 1:9). „Който и докрай ще ви утвърждава, за да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос. Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Неговия Син Исус Христос, нашия Господ.“ (1 Коринтяни 1:8–9).


Изследване на Стария завет

Книгата Съдии