Какъв е християнският възглед за клонирането на хора?




Въпрос: Какъв е християнският възглед за клонирането на хора?

Отговор:
Макар Библията да не говори конкретно по въпроса за клониране на хора, в Писанието има принципи, които могат да хвърлят светлина върху тази концепция. Клонирането изисква наличието на ДНК и ембрионални клетки. Най-напред ДНК се премахва от ядрото на клетката на едно създание. Този материал, който носи кодирана генетична информация, се поставя след това в ядрото на ембрионалната клетка, на която предварително е премахната нейната собствена ДНК, за да приеме нова. Ако клетката приеме новата ДНК се образува дубликатен ембрион. Обаче ембрионалната клетка може да отхвърли новата ДНК и да умре. Също има голяма вероятност ембрионът да не оцелее след премахването на оригиналния генетичен материал от неговото ядро. В много случаи когато се направи опит за клониране се използват няколко ембриона, за да се увеличат шансовете за успешно имплантиране на нов генетичен материал. Макар да е възможно създаването на дубликатно създание по този начин (например овцата Доли), шансовете за успешно дублиране на едно създание без вариации и без усложнения са изключително малки.

Християнският възглед за процеса на клониране на хора може да се формулира в светлината на няколко принципа от Писанието. Първо, човешките същества са създадени по образа на Бога и затова са уникални. Битие 1:26-27 заявява, че човек е сътворен по образа и подобието на Бог и е уникален сред всички творения. Ясно е, че човешкият живот е нещо, което трябва да се цени и да не се третира като стока за купуване и продаване. Някои хора подкрепят човешкото клониране с цел създаването на резервни органи за хора, които се нуждаят от трансплантация, или които не могат да намерят подходящ донор. Това почива на идеята, че ако се вземе собствената ДНК и се създаде дубликатен орган, съставен от тази ДНК, това ще намали силно вероятността тялото да отхвърли новия орган. Макар това да е вярно, проблемът е, че с това се намалява ценността на човешкия живот. Процесът на клониране изисква използването на човешки ембриони. Макар че могат да се генерират клетки, за да се направят нови органи, е необходимо да се убият няколко ембриона, за да се вземе необходимото ДНК. Клонирането всъщност „изхвърля” много човешки ембриони като „отпадъчен материал”, като елиминира шансовете тези човешки ембриони да пораснат до пълна зрялост.

Много хора вярват, че животът не започва при зачеването с оформянето на ембриона, и следователно, че ембрионите не са истински човешки същества. Библията казва друго нещо. Псалм 139:13-16 казва: „Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това. Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята. Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките - дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше” (Верен). Давид, който пише този псалм, обявява, че е бил лично познат лично Бог преди да се роди, което означава, че при своето зачатие той е бил човешко същество с отредено от Бога бъдеще.

Освен това Исая 49:1-5 говори как Бог е призовал Исая да служи като пророк още докато е бил в утробата на майка си. Йоан Кръстител също се изпълни със Святия Дух, докато все още беше в утробата (Лука 1:15). Всичко това показва позицията на Библията, че животът започва при зачатието. Като имам предвид това виждаме, че клонирането не следва Библейския възглед за човешкия живот, защото е свързано с унищожаването на човешки ембриони.

Освен това, ако човечеството е било сътворено, тогава трябва да има Творец, а това означава съответно, че хората са подчинени на този Създател и отговарят пред Него. Макар популярното мислене – светската психология и хуманистичната мисъл – да карат човек да вярва, че не отговаря пред никой, освен пред себе си, и че върховната власт е в човека, Библията твърди друго. Бог създаде човека и му даде отговорност над земята (Битие 1:28-29, 9:1-2). Това означава също отговорност пред Бога. Човек не е крайната власт над себе си, и затова не е в позиция да взема решения относно ценността на човешкия живот. Науката също не е авторитет, който да определя етиката на човешкото клониране, аборта или евтаназията. Според Библията Бог е единственият, който правилно упражнява суверенен контрол над човешкия живот. Да се опитаме да контролираме такива неща означава да се поставим в позицията на Бог. Ясно е, че човек не трябва да прави това.

Ако възприемаме човека само като едно от всичките създания, а не като на уникалното творение, което е той, не е трудно да видим, че човешките същества ще са само механизми, които се нуждаят от поддръжка и ремонт. Но ние не сме обикновен сбор от молекули и химикали. Библията ни учи, че Бог е създал и има конкретен план за всеки един от нас. Освен това Той търси лично общение с всеки от нас чрез Неговия Син, Исус Христос. Макар да има аспекти на човешкото клониране, които може да изглеждат полезни, човечеството няма контрол над посоката, която може да възприеме технологията на клонирането. Глупаво е да приемаме, че използването на клонирането ще се управлява само от добри намерения. Човек не е в позиция да упражнява отговорността и разсъдъка, които са необходими за управляването на клонирането на човешки същества.

Често задаван въпрос е дали едно клонирано човешко същество ще има душа, ако приемем, че един ден клонирането бъде успешно. Битие 2:7 казва: „И Господ Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.” Тук се описва как Бог създава жива, човешка душа. Душите са това, което сме, а не това, което имаме (1 Коринтяни 15:45). Въпросът е какъв вид жива душа ще бъде сътворена чрез клониране на човек? Това не е въпрос, на който може да се даде категоричен отговор. Все пак изглежда, че ако се клонира успешно едно човешко същество, клонингът ще бъде също толкова човек и ще има вечна душа, както всяко друго човешко същество.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какъв е християнският възглед за клонирането на хора?