Защо има толкова много християнски деноминации?




Въпрос: Защо има толкова много християнски деноминации?

Отговор:
За да отговорим на този въпрос трябва най-напред да направим разлика между деноминации в тялото на Христос и нехристиянски култове и лъжливи религии. Презвитерианите и лутераните са примери за християнски деноминации. Мормоните и свидетелите на Йехова са примери за култове (групи, които претендират, че са християни, но отричат един или повече съществени елементи от християнската вяра). Ислямът и будизмът са изцяло различни религии.

Произходът на деноминациите в християнската вяра може да се проследи назад във времето до протестантската Реформация, движението за „реформа” на Римокатолическата църква през 16 век, от което се появяват четири големи протестантски групи или традиции: Лутеранската, Реформираната, Анабаптистката и Англиканската. С течение на вековете от тези четири възникват други деноминации.

Лутеранската деноминация е наречена на името на Мартин Лутер и се основава на неговото учение. Методистите са наречени така заради техния основател, Джон Уесли, който бил известен със своите „методи” за духовен растеж. Презвитерианите са наречени така заради техния възглед за църковно ръководство – гръцката дума за старейшина е presbyteros. Баптистите получават името си заради това, че винаги наблягат на важността на кръщението. Всяка деноминация има леко различна доктрина или поставя различен акцент от останалите, като методът на кръщение, предоставянето на Господната трапеза на всички, или само на хората, чиито свидетелства могат да бъдат потвърдени от църковните водачи; суверенитета на Бога в противовес на свободната воля по отношение на спасението; бъдещето на Израел и на църквата; грабване преди голямата скръб в противовес на грабване след голямата скръб; съществуването на дарби „за вършене на знамения” в съвременната епоха и т.н. Същността на тези разделения никога не е Христос като Господ и Спасител, а по-скоро честни различия в мненията на набожни, макар и несъвършени хора, които се стремят да почетат Бог и да запазят доктринална чистота според своята съвест и разбиране на Неговото Слово.

Днес деноминациите са много и разнообразни. Първоначалните „основни” деноминации, споменати по-горе, са породили многобройни разклонения като Събранията на Бога, Християнски и мисионерски Алианс, Назаретяните, Свободните евангелисти, независимите Библейски църкви и други. Някои деноминации наблягат върху леки доктринални различия, но най-често те предлагат просто различни стилове на поклонение, които да отговарят на различните вкусове и предпочитания на християните. Но недейте да допускате грешка: като вярващи, ние трябва да имаме единомислие за основните елементи на вярата, а отвъд тях има голяма свобода в начина, по който християните трябва да се покланят организирано. Тази свобода на действие е това, което причинява толкова много различни „вкусове” на християнството. Една презвитерианска църква в Уганда ще има стил на поклонение, който ще се различава силно от този на една презвитерианска църква в Колорадо, но тяхната доктринална позиция като цяло е еднаква. Разнообразието е добро нещо, но раздорът не е. Ако две църкви не са съгласни по отношение на доктрините, може да се наложи дебат и диалог относно Словото. Този вид „желязо остри желязо” (Притчи 27:17 е полезен за всички. Ако не са съгласни за стила и формата, обаче, е добре да останат разделени. Това разделяне все пак не отменя отговорността на християните да се обичат едни други (1 Йоан 4:11-12) и в края на краищата да бъдат обединени в едно в Христос (Йоан 17:21-22).


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо има толкова много християнски деноминации?