Бог съществува ли? Има ли доказателства за съществуването на Бога?




Въпрос: Бог съществува ли? Има ли доказателства за съществуването на Бога?

Отговор:
Бог съществува ли? Интересно ми е, че толкова много време се отделя на този дебат. Най-последните изследвания показват, че 90% от хората в света днес вярват в съществуването на Бога или на някаква по-висша сила. Въпреки това отговорността за това да се докаже по някакъв начин, че Бог съществува се поставя върху онези, които действително вярват в това. Аз лично смятам, че трябва да е обратното.

Съществуването на Бога обаче не може да се докаже или опровергае. В Библията дори се казва, че трябва да приемем чрез вяра факта, че Бог съществува: “А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че Той възнаграждава тези, които Го търсят” (Евреи 11:6), Ако Бог поиска, Той може просто да се яви и да докаже на целия свят, че съществува. Но, ако направи това, тогава няма да има нужда от вяра. “Исус му каза: ‘[Тома,] понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали’” (Йоан 20:29).

Това, обаче, не означава, че няма доказателства за съществуването на Бога, Библията заявява: “Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му. Ден на ден блика слово и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. Вестта им е излязла по цялата земя и думите им – до краищата на вселената…” (Псалм 19:1-4). Когато гледаме звездите в небето, когато се опитваме да разберем необятността на вселената, когато наблюдаваме чудесата на природата и виждаме красотата на залеза – всичко това ни говори за Създателя Бог. И ако това не е достатъчно, самото ни сърце свидетелства, че Бог съществува. В Еклисиаст 3:11 ни се казва: “…Положил е и вечността в сърцето [на човека]…” Дълбоко някъде в нашето същество ние осъзнаваме, че съществува нещо отвъд този живот и че има някой, който е отвъд този свят. Можем да отричаме това знание с ума си, но Божието присъствие в нас и чрез нас продължава да съществува. Независимо от всичко това, Библията ни предупреждава, че ще има някои, които ще отрекат Божието съществуване. “Безумният каза в сърцето си: ‘Няма Бог’” (Псалм 14:1). След като над 98% от хората в историята на човечеството, във всички култури, във всички цивилизации, на всички континенти вярват в съществуването на някакъв Бог, би трябвало да има нещо (или някой), който да е породил подобно вярване.

Като допълнение към библейските документи за Божието съществуване, има и логични аргументи. Първият от тях е онтологичният аргумент. Най-известната форма на онтологичния аргумент в основата си използва понятието за Бога като доказателство за Божието съществуване. Той започва с определението за Бога като: ‘нещо, по-голямо и което не може да се зачене”. След това се твърди, че да се съществува е по-велико от това да не се съществува и, следователно, най-голямото възможно същество би трябвало да съществува. Ако Бог не съществува, тогава Бог няма да бъде най-голямото възможно същество, но това би противоречало на самото определение за Бога. Втори е телеологичният аргумент. Телеологичният аргумент е, че след като във вселената се проявява такъв удивителен замисъл, би трябвало да има и Божествен проектант, който да го е създал. Например, ако земята беше дори само на няколкостотин км по-близо или по-далеч от слънцето, на нея не би могъл да съществува животът, който в момента съществува. Ако съотношението между елементите в нашата атмосфера беше само с няколко процента по-различно, всяко живо същество на земята би умряло. Вероятността една единствена протеинова молекула да се образува случайно е 1 към 10243 (това е 10, следванo от 243 ‘0’). А една клетка се състои от милиони протеинови молекули.

Третият логичен аргумент в полза на съществуването на Бога се нарича космологичен аргумент. Всяко следствие е породено от някаква причина. Тази вселена и всичко в нея е следствие. Следователно, би трябвало да има нещо, което да е породило тяхното съществуване. И в крайна сметка, би трябвало да има нещо, което да е “не-причинено” и което да е причината, породила всичко останало. Това “не-причинено” нещо е Бог. Четвъртият аргумент е известен като морален аргумент. Всяка една култура в историята има някаква форма на закон. Всеки човек има усещане за това какво е добро и какво е зло. Убийството, лъжата, кражбата и аморалността са все неща, които всички култури отричат. Откъде идва това разбиране за добро и лошо, ако не от един свят Бог?

Независимо от всички тези аргументи Библията ни казва, че хората ще отхвърлят ясното и неоспоримо знание за Бога и вместо това ще повярват в лъжата. В Римляни 1:25 се заявява: “Те замениха Божията истина с лъжата и се поклониха и служиха на творението, вместо на Твореца, който е благословен до века. Амин.” Библията също така прокламира, че хората са без извинение за това, че не вярват в Бога: “Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него – вечната Му сила и божественост – се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение” (Римляни 1:20).

Хората твърдят, че не вярват в Бога, защото не е “научно” или “защото няма доказателства”. Истинската причина е, че веднъж признали, че има Бог, те трябва също така да осъзнаят, че са отговорни пред Бога и се нуждаят от Неговото прощение (Римляни 3:23; 6:23). Ако Бог съществува, тогава ние ще отговаряме за действията си пред Него. Ако Бог не съществува, тогава ще можем да правим каквото си поискаме без да се безпокоим, че Бог ще ни съди. Мисля, че именно поради тази причина теорията за еволюцията се приема от толкова много хора в нашето общество – защото дава на хората алтернатива на вярата в Създателя–Бог. Бог съществува и в крайна сметка всеки знае, че Той съществува. Самият факт, че някои толкова агресивно се опитват да оспорят съществуването Му, сам по себе си е аргумент в полза на Неговото съществуване.

Позволете ми да ви дам още един аргумент в полза на Божието съществуване. Откъде лично аз знам, че Бог съществува? Знам това, защото всеки ден разговарям с Него. Аз не чувам глас, който да ми говори, но усещам Неговото присъствие и водителство, познавам любовта Му, копнея за благодатта Му. В живота ми са се случвали неща, които нямат никакво друго обяснение освен това, че Бог съществува. Бог в своята милост по чудотворен начин ме е спасил и е променил живота ми, така че не мога да не призная, че Той съществува и да не го хваля за това. Никой от тези аргументи поотделно или взети заедно не могат да убедят някого, че Бог съществува, ако този човек отказва да признае онова, което толкова ясно се вижда. И на края, Божието съществуване трябва да се приеме чрез вяра (Евреи 11:6). Вярата в Бога не е скок в тъмното, а уверена стъпка напред в добре осветена стая, в която вече се намират 90% от хората на земята.


Върнете се обратно на основната българска страница

Бог съществува ли? Има ли доказателства за съществуването на Бога?