Защо има толкова много различни християнски интерпретации?




Въпрос: Защо има толкова много различни християнски интерпретации?

Отговор:
Писанието казва, че има „един Господ, една вяра, едно кръщение” (Ефесяни 4:5). Този пасаж набляга върху единството, което трябва да съществува в тялото на Христос, тъй като в нас обитава „един Дух” (стих 4). В стих 3 Павел призовава за смирение, кротост, търпение и любов – всички от които са необходими, за да се запази единството. Според 1 Коринтяни 2:10-13 Святият Дух познава дълбините на Бога (стих 11), тях открива (стих 10) и поучава (стих 13) на хората, в които обитава. Тази дейност на Святия Дух се нарича просвещаване.

В един съвършен свят всеки вярващ прилежно ще изучава Библията (2 Тимотей 2:15) като разчита в молитва на Святия Дух за просвещение. Както може ясно да се види – този свят не е съвършен. Не всеки, който действително притежава Святия Дух, Го слуша наистина. Има християни, които Го наскърбяват (Ефесяни 4:30). Попитайте всеки педагог – дори и най-добрият учител има своя дял от непокорни ученици, които сякаш се противят на ученето, без значение какво прави учителят. Затова една от причините различните хора да имат различни тълкувания на Библията е просто, че някои не слушат Учителя – Святия Дух. Следват някои други причини за широките отклонения във вярата сред хората, които поучават Библията.

1. Неверие. Факт е, че много хора, които претендират, че са християни, никога не са били новородени. Те носят названието „християнин”, но в сърцата им няма истинска промяна. Много, които дори не вярват, че Библията е вярна, си позволяват да бъдат библейски учители. Те претендират, че говорят от името на Бог, но живеят в състояние на неверие. Повечето неправилни тълкувания на Писанието идват от такъв източник.

Невъзможно е един невярващ да интерпретира правилно Писанието. „Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно” (1 Коринтяни 2:14). Един неспасен човек не може да разбере истините на Библията. Той няма просветление. Освен това, дори и да е пастир или богослов, това не му гарантира спасението.

Пример за объркване, причинено от неверие се открива в Йоан 12:28-29. Исус се моли на Отец, като казва: „Отче, прослави Своето име.” Отец отговаря с ясно доловим глас от небесата, който се чува от всички наоколо. Забележете интерпретацията: „Тогава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.” Всички чуха едно и също нещо – разбираемо твърдение от небесата – но всеки един от тях чу това, което искаше да чуе.

2. Липса на обучение. Апостол Петър предупреждава хората да не изопачават Писанията. Той обяснява техните неправилни учения отчасти с факта, че те са „невежи” (2 Петрово 3:16). На Тимотей се казва: „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината” 2 Тимотей 2:15). Няма как да прескочим процеса на правилно библейско тълкуване; ние сме задължени да изучаваме Библията.

3. Слаба херменевтика. Много от заблудите се разпространяват заради простия отказ да се прилага добра херменевтика (науката за тълкуване на Писанието). Изваждането на един стих от неговия непосредствен контекст може да причини голяма вреда на смисъла на стиха. Пренебрегването на широкия контекст на главата и книгата, или неумението да се разбере историческия/културния контекст, също ще доведе до проблеми.

4. Непознаване на цялото Слово на Бога. Аполос беше силен и красноречив проповедник, но той познаваше само кръщението на Йоан. Той не знаеше, че Исус е осигурил спасение, затова посланието му беше непълно. Акила и Прискила го отведоха настрана и му „изложиха по-точно Божия път” (Деяния 18:24-28). След това Аполос проповядва Исус Христос. Някои групи и индивиди днес имат непълно послание, защото се концентрират върху определени пасажи до такава степен, че изключват останалите. Те не сравняват Писанието с Писанието.

5. Егоцентричност и гордост. Тъжно е да се каже, но много тълкувания на Библията се основават върху пристрастните и любими доктрини на един човек. Някои хора виждат възможност за лично облагодетелстване чрез разпространяването на „нова перспектива” върху Писанието. (Виж описанието на лъжеучителите в посланието на Юда.)

6. Незрялост. Когато християните не са зрели, както би трябвало да бъдат, това влияе също и на тяхното отношение към Божието Слово. „С мляко ви храних, не с твърда храна, защото още не можехте да я приемете; а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски” (1 Коринтяни 13:2-3). Незрелият християнин не е готов за „месото” на Божието Слово. Забележете, че доказателството за плътския характер на коринтяните е разделението в тяхната църква (стих 4).

7. Неправилно наблягане върху традицията. Някои църкви твърдят, че вярват в Библията, но тяхното тълкувание винаги се филтрира през установените традиции на тяхната църква. Там където традицията и учението на Библията са в конфликт, се дава предимство на традицията. Това практически отрича авторитета на Словото и дава върховна власт на църковното ръководство.

Библията е пределно ясна по съществените въпроси. Няма нищо неясно относно божествеността на Христос, действителността на рая и на ада и спасението по благодат чрез вяра. По някои въпроси от по-малка важност, обаче, учението на Писанието не е така ясно, и това естествено води до различни тълкувания. Например нямаме пряка библейска заповед, която да определя честотата на причастието или стила на музиката, която трябва да се използва. Честните, искрени християни може да имат различни тълкувания на пасажите, които касаят тези периферни въпроси.

Важното нещо е да бъдем догматични там, където Писанието е такова, и да избягваме да бъдем догматични по въпроси, за които Писанието не е. Църквите трябва да се стремят да следват модела на ранната църква в Ерусалим: „Те постоянстваха в поучението на апостолите и в общението, в разчупването на хляба и в молитвата” (Деяния 2:42). В ранната църква е имало единство, понеже те били постоянни в поучението на апостолите. В църквата отново ще има единство, когато се върнем към учението на апостолите и изоставим другите учения, краткотрайни увлечения и сензации, които са се промъкнали в църквата.


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо има толкова много различни християнски интерпретации?