Какво се случва в междузаветния период?




Въпрос: Какво се случва в междузаветния период?

Отговор:
Времето между последните писания от Стария Завет и появата на Христос е известно като „междузаветен” („между заветите”) период. Понеже е нямало пророческо слово от Бога през този период, някои говорят за него като за „четиристотингодишното мълчание”. През този период се променя значително политическата, религиозната и обществената атмосфера в Палестина. Много от нещата, които се случват, са предсказани от пророк Даниил. (Виж Даниил, глави 2, 7, 8 и 11 и сравни с историческите събития).

Израел е бил под контрола на персийската империя от около 532 до 332 г. пр. Хр. Персите позволявали на юдеите да практикуват своята религия, като почти не им се месели в делата. На юдеите дори било позволено да възстановят храма и да подновят поклонението в него (2 Летописи 36:22-23; Ездра 1:1-4). Този период включва последните 100 години от Старозаветния период и около първите 100 години от междузаветния период. Това време на относителен мир и спокойствие било само затишие пред буря.

Александър Велики победил Дарий от Персия, и така подчинил света под гръцка власт. Александър бил ученик на Аристотел и бил много добре образован по гръцка философия и политика. Той изисквал гръцката култура да бъде наложена във всяка земя, която бил завладял. В резултат на това еврейският Стар Завет бил преведен на гръцки, и станал превода известен като Септуагинтата. Повечето от новозаветните цитати на Стария завет използват формулировката на Септуагинтата. Наистина, Александър позволил религиозна свобода за юдеите, но въпреки това силно наложил гръцкия начин на живот. Това не било добър обрат на събитията за Израел, тъй като гръцката култура била много светска, хуманистична и нечестива.

След смъртта на Александър, Юдея била управлявана от поредица приемници на властта му, чрез които накрая дошъл Антиох Епифан. Той направил много повече от това просто да забрани религиозната свобода на юдеите. Около 167 г. пр. Хр. той свалил законната династия на свещенството и осквернил храма, като го опетнил с нечисти животни и езически олтар (виж Марк 13:14). На религиозен език това означавало изнасилване. В края на краищата юдейската съпротива срещу Антиох възстановила законните свещеници и спасила храма. Периодът, който последвал, бил на война, насилие и междуособни борби.

Около 63 г. пр. Хр. Помпей от Рим завладял Палестина, като поставил цяла Юдея под контрола на Цезарите. Това в края на краищата довело до събитията, при които римският император и сенат поставили Ирод за цар над юдеите. Римляните станали народът, който облагал с данък юдеите и ги контролирал, и накрая екзекутирали месията на римски кръст. Сега римската, гръцката и еврейската култура били смесени в Юдея.

По време на гръцката и на римската окупация в Палестина се появили две важни политически/религиозни групи. Фарисеите прибавили устната си традиция към Мойсеевия закон и накрая започнали да считат собствените си закони за по-важни от Божиите (виж Марк 7:1-23). Макар Христовите учения често да били в съгласие с тези на фарисеите, Исус изобличавал техния лишен от същност легализъм и липса на състрадание. Садукеите представлявали аристократите и богатите. Те упражнявали власт чрез Синедриона и отхвърляли всичко, освен Мойсеевите книги на Стария Завет. Те отказвали да вярват във възкресението и като цяло били в сянката на гърците, на които силно се възхищавали.

Потокът на събитията, които довели до идването на Христос, имал голямо влияние върху юдейския народ. Юдеи и езичници от другите народи станали недоволни от религията. Езичниците започнали да поставят под въпрос валидността на политеизма. Римляни и гърци оставяли своите митологии и се насочвали към еврейските писания, които можели вече лесно да четат на гръцки или латински. Юдеите, обаче, били паднали духом. Те отново били завладени, угнетявани и осквернени. Надеждата им замирала; вярата им била още по-слаба. Сега били убедени, че единственото нещо, което можело да спаси тях и вярата им, било явяването на Месията.

Новият Завет разказва историята за това как се появила надеждата, не само за юдеите, но и за целия свят. Христовото изпълнение на пророчествата било очаквано и разпознато от много хора, които Го търсели. Историите за римския стотник, за мъдреците и за фарисеина Никодим показват как Исус бил разпознат като Месията от тези, които живеели по Негово време. „Четиристотингодишното мълчание” било нарушено от най-великата история, която някога се е разказвала – евангелието на Исус Христос!


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво се случва в междузаветния период?