Може ли един християнин да изгуби своето спасение?




Въпрос: Може ли един християнин да изгуби своето спасение?

Отговор:
Преди да отговорим на този въпрос трябва да дефинираме термина „християнин”. „Християнин” не е човек, който е казал молитва, или е излязъл пред събранието, за да се помолят за него, или е бил възпитан в християнско семейство. Макар да е възможно всяко едно от тези неща да бъде част от преживяванията на един християнин, те не „правят” човека християнин. Християнинът е някой, който е приел Исус Христос чрез вяра и напълно уповава на Него като единствен Спасител (Йоан 3:16; Деяния 16:31; Ефесяни 2:8-9).

И така, като имаме предвид това определение, може ли един християнин да изгуби своето спасение? Може би най-добрият начин да отговорим на този жизнено важен въпрос е да изследваме какво става при спасението според Библията, и да проучим какво би трябвало да включва съответно изгубването на спасението. Ето няколко примера:

Християнинът е ново творение. „Затова, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина, всичко стана ново!” (2 Коринтяни 5:17). Този стих говори за един човек, че става напълно ново създание в резултат на това, че е „в Христос”. За един християнин да изгуби спасението си означава новото създание да бъде прекъснато и старото да се върне.

Християнинът е изкупен. „Като знаете, че не с тленни неща сте изкупени от вашия предаден от бащите ви суетен живот, не със сребро или злато, но със скъпоценната кръв на Христа, като на Агнец без недостатък и пречист” (1 Петрово 1:18-19). Думата „изкупен” означава, че е била направена покупка, била е платена цена. За един християнин да изгуби спасението си означава самият Бог да отмени Своята покупка, за която е платил със скъпоценната кръв на Христос.

Християнинът е оправдан. „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос” (Римляни 5:1). „Оправдавам” означава „обявявам за праведен”. Всички онези, които приемат Исус като Спасител са „обявени за праведни” от Бог. Ако един християнин изгуби своето спасение, това би означавало Бог да вземе думите си назад и да „отмени” обявеното от Него преди това.

На християнина е обещан вечен живот. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16). Вечният живот е обещание за вечност (завинаги) в небесата с Бога. Бог обещава: „Повярвай и ще имаш вечен живот”. Ако един християнин изгуби спасението си това би означавало вечният живот да му се отнеме. Ако на него му е обещано да живее вечно, как Бог може да наруши обещанието си, като отнеме вечния живот?

На християнина е гарантирано прославяне. „Които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави” (Римляни 8:30). Както научихме в Римляни 5:1, оправданието се обявява в момента на повярването. Според Римляни 8:30, прославянето се гарантира за всички, които Бог оправдава. Прославянето се отнася за това, че християнина получава съвършено възкресенско тяло в небесата. Ако един християнин може да изгуби спасението си, тогава Римляни 8:30 греши, понеже Бог не може да гарантира прославяне на всички онези, които е предопределил, призовал и оправдал.

Може да споделим много повече илюстрации на това, което се случва при спасението. Дори и тези няколко напълно изясняват, че християнинът не може да изгуби спасението си. Повечето, ако не всички неща, които Библията казва, че се случват с нас, когато приемаме Исус Христос като Спасител, ще бъдат обезсмислени, ако спасението може да бъде изгубено. Спасението е необратимо. Новото създание в един християнин не може да бъде анулирано. Изкуплението не може да бъде отменено. Вечният живот не може да бъде изгубен и все още да се счита за вечен. Ако християнинът може да изгуби своето спасение, тогава Бог си връща думите назад и си променя решението – две неща, които Писанието ни казва, че Бог никога не прави.

Най-пламенните възражения към вярата, че християнинът не може да губи своето спасение са: 1) Какво да кажем за хората, които са християни и постоянно водят неморален начин на живот? 2) Какво да кажем за онези, които са християни, но по-късно са отхвърлили вярата и са се отрекли от Христос? Проблемът с тези две възражения е изразът „които са християни”. Библията обявява, че един истински християнин няма да води постоянно неморален начин на живот (1 Йоан 3:6). Библията обявява, че всеки, който се отлъчва от вярата, показва, че никога не е бил християнин в действителност (1 Йоан 2:19). По тази причина нито едно от възраженията не е валидно. Християните не водят постоянно неморален начин на живот, нито отхвърлят вярата и се отричат от Христос. Тези действия доказват, че хората, които вършат такива неща, не са били никога изкупени.

Не, християнинът не може да изгуби спасението си. Нищо не може да отдели християнина от Божията любов (Римляни 8:38-39). Нищо не може да премахне християнина от Божията ръка (Йоан 10:28-29). Бог иска и може да гарантира и запази спасението, което ни е дал. Юда 24-25: „А на Онзи, Който може да ви пази от препъване и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава, на Единствения Бог, наш Спасител чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, господство и власт, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин.”


Върнете се обратно на основната българска страница

Може ли един християнин да изгуби своето спасение?