Какво говори Библията за това християнина да служи в армията?




Въпрос: Какво говори Библията за това християнина да служи в армията?

Отговор:
Библията съдържа голямо количество информация за служенето в армията. Въпреки че големите части с военна информация, съдържащи се в Библията, са само аналогии, няколко стиха са пряко свързани с този въпрос. Не, Библията не излиза и определено да заявява „Трябва да се служи в армията” и в контраст тя също не казва „Не трябва да се служи в армията”. В същото време, християните могат да бъдат спокойни, че длъжността военен е високо уважавана в цялата Библия и да знаят, че тази служба е в съответствие с библейския мироглед.

Първият пример за военна служба се намира в Стария завет (Битие 14), когато Авраамовият племенник Лот е бил отвлечен от Ходологомор, цар на Елам, и неговите съюзници. Авраам се притече на Лот на помощ като събра 318 обучени мъже от своя род и победи чуждите сили.

Късно в своята история, народа на Израел разви постоянна армия. Схващането, че Бог е Божествения Воин и ще предпази хората Си, независимо от тяхната военна сила, може да е причина Израел бавно да развие армията си. Развитието на редовна постоянна армия в Израел дойде само след силната, централизирана политическа система, която беше разработена от Саул, Давид и Соломон. Саул бе сред първите, които формираха постоянна армия (1 Царе 13:2; 24:2; 26:2). Въпреки това, армията е трябвало да бъде поддържана с храна и други консумативи от домовете на отделните войници (1 Царе 17:17-19).

Това, което беше започнато от Саул, Давид го продължи. Той увеличи армията, въведе наети войски от други региони, които са верни на него самия (2 Царе 15:19-22) и предаде прякото ръководство на войските си на главнокомандващ (Иоав). При Давид Израел също стана по-агресивен в своята офанзивна военна политика, завладявайки съседни държави като Амон (2 Царе 11:1; 1 Летописи 20:1-3). Давид установи система от въртящи се взводове с 12 групи от 24000 мъже, служещи по един месец от годината (1 Летописи 27). Въпреки, че царуването на Соломон беше мирно, той разви по-нататък армията и добави колесници и конници (1 Царе 10:26). Постоянната армия продължи (макар и разделена с царството след смъртта на Соломон) до 586 г. пр. Хр., когато Израел престана да съществува като политическа единица.

Исус се удиви, когато един римски стотник (служител, отговарящ за сто войници) дойде при Него. Отговорът на стотника на Исус показва ясното му разбиране за власт, както и вярата му в Исус (Матей 8:5-13). Исус не осъди неговата професия. Много стотници, споменати в Новия Завет, са похвалени като християни, страхуващи се от Бог и мъже с добра репутация (Матей 8:5,8,13; 27:54; Марк 15:39,44-45; Лука 7:2,6 ; 23:47; Деяния 10:1,22; 21:32; 22:25-26; 23:17,23; 24:23; 27:1,6,11,31,43; 28:16).

Исторически, местата и имената може да са се променили, но нашите въоръжени сили трябва да бъдат точно толкова добре ценени, както стотниците в Библията. Професията военен беше изключително почитана. Например, Павел описва Епафродит, приятел християнин като „приятел войник” (Филипяни 2:25). Библията също използва военни термини, за да опише това да бъдем силни в Господа като се облечем в цялото всеоръжие на Бог (Ефесяни 6:10-20).

Да, Библията говори за служенето в армията, пряко и косвено. Мъжете и жените християни, които служат на страната си с характер, достойнство и чест, могат да са сигурни, че нашия суверен Бог уважава и прощава изпълняването на гражданския им дълг. Онези, които служат в армията, заслужават нашето уважение и нашата благодарност.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво говори Библията за това християнина да служи в армията?