Какво представлява моралният релативизъм?




Въпрос: Какво представлява моралният релативизъм?

Отговор:
Можем да разберем по-лесно моралния релативизъм, когато го съпоставим с моралния абсолютизъм. Последният твърди, че моралът почива върху универсални принципи (естествен закон, съвест). Християнските абсолютисти вярват, че Бог е върховният източник на нашия общоприет морал, и че по тази причина моралът не се изменя, тъй като Бог също не се променя. Моралният релативизъм твърди, че моралността не се основава върху никакъв абсолютен стандарт. По-скоро етичните „истини” зависят от променливи обстоятелства като ситуацията, културата, чувствата на един човек и пр.

Може да кажем няколко неща за аргументите в полза на моралния релативизъм, които показват тяхното съмнително естество. Първо, макар много от използваните аргументи в опита за подкрепа на релативизма да звучат в началото добри, всички те имат логическо противоречие, защото предлагат „правилната” морална схема – тази, която всички трябва да следваме. Но това само по себе си е абсолютизъм. Второ, в много случаи дори така наречените релативисти отхвърлят относителния морал. Те не казват, че един убиец или изнасилвач е свободен от вина, стига да не нарушава своите собствени стандарти.

Релативистите може да твърдят, че различните ценности сред различните култури показват, че нравите са относителни за различните народи. Но този аргумент обърква действията на отделните хора (това, което правят) с абсолютните стандарти (това, което трябва да правят). Ако едно общество определя правилното и грешното, как е възможно да сме осъдили нацистите? В крайна сметка, те само следвали морала на тяхното общество. Нацистите са лоши само, ако убийството е универсално зло. Фактът, че те имали „свой морал” не променя това. Освен това, макар много хора да практикуват морала по различен начин, те все още имат един общ морал. Например, привържениците и противниците на аборта се съгласяват, че убийството е зло, но нямат съгласие относно това дали абортът е убийство. Така дори и в този случай се вижда, че абсолютният, универсален морал е верен.

Някои хора твърдят, че изменящите се ситуации налагат променящ се морал – в различните ситуации се изискват различни действия, които може да не са правилни в други ситуации. Но има три неща, с които трябва да преценяваме едно действие: ситуацията, действието и намерението. Например, можем да осъдим някого за предумишлено убийство (намерение), дори ако не успее да го извърши. Затова ситуациите са част от моралните решения, защото те показват контекста на избора на специфичното морално действие (прилагането на универсалните принципи).

Основният аргумент, към който призовават релативистите, е толерантността. Те твърдят, че не е толерантно да кажем на някой човек, че моралът му е погрешен, а релативизмът толерира всички възгледи. Но това е подвеждащо. Най-напред, злото никога не трябва да бъде толерирано. Трябва ли да толерираме възгледа на изнасилвача, че жените са вещи за постигане на удоволствие, с които може да се злоупотребява? Второ, толерантността сама подкопава себе си, защото релативистите не толерират нетолерантността или абсолютизма. Трето, релативистите не могат дори да обяснят защо трябва да бъдем толерантни. Самият факт, че трябва да толерираме хората (дори, когато не сме съгласни с тях), се основава върху абсолютното морално правило, че винаги трябва да се отнасяме към хората справедливо – но ето, че отново имаме абсолютизъм! Всъщност, без универсални морални принципи не може да има добро.

Фактът е, че всички хора се раждат със съвест, и всички ние инстинктивно узнаваме кога някой ни причинява зло, или кога причиняваме зло на другите. Ние действаме, като че ли очакваме и останалите да признават това. Дори като деца сме знаели разликата между „честно” и „нечестно.” Необходима е слаба философия, за да ни убеди, че грешим, и че истината е в моралния релативизъм.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява моралният релативизъм?