Какво представлява първородният грях?




Въпрос: Какво представлява първородният грях?

Отговор:
Терминът „първороден грях” е свързан с греха на непокорство на Адам и Ева, когато те ядоха от Дървото за познаване на Доброто и Злото и неговото влияние върху останалата част на човешката раса. Първородният грях може да се определи като „този грях и неговата вина, който всички ние притежаваме в Божиите очи в пряк резултат от греха на Адам в Едемската градина.” Учението за първородния грях се фокусира особено върху неговото влияние върху нашето естество и нашата позиция пред Бога, дори преди да сме достатъчно възрастни, за да извършим съзнателен грях. Има три основни възгледа, които се занимават с неговото влияние.

Пелагианство: Този възглед казва, че грехът на Адам няма друго влияние върху душите на неговите потомци, освен неговият греховен пример, който е повлиял на наследниците му също да съгрешат. Според този възглед човек има способността да спре да греши ако просто избере това. Това учение е противно на множество пасажи, които посочват, че човек е поробен безнадеждно от своите грехове (без Божията намеса), и че неговите добри дела са „мъртви”, т.е. не могат да заслужат Божието благоволение (Ефесяни 2:1-2; Матей 15:18-19; Римляни 7:23; Евреи 6:1; 9:14).

Арминианство: Арминианците вярват, че грехът на Адам довежда до това, че останалата част на човечеството наследява склонност да греши, масово наричана „греховно естество.” Тя ни кара да грешим по същия начин, както природата на котката я кара да мяучи – това става естествено. Според този възглед човек не може да спре да съгрешава от само себе си; ето защо Бог дава универсална благодат на всички, която да ни помогне да спрем. В арминианството тази благодат се нарича предшестваща благодат. Според този възглед, ние не сме отговорни за греха на Адам, а само за нашите собствени грехове. Това учение е противно на факта, че всички носят наказание за греха, дори да не са съгрешили като Адам (1 Коринтяни 15:22; Римляни 5:12-18). Нито пък учението за предшестваща благодат се съдържа ясно формулирано в Писанието.

Калвинизъм: калвинистката доктрина казва, че грехът на Адам причини не само греховно естество в нас, но също ни навлече вина пред Бога, за която заслужаваме наказание. Понеже сме заченати с първороден грях в себе си (Псалм 51:5), ние наследяваме греховно естество, което е толкова нечестиво, че Еремия 17:9 описва човешкото сърце като „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно.” Адам не само, че се намери виновен, защото съгреши, но неговата вина и наказание (смъртта) принадлежат също и на нас (Римляни 5:12, 19). Има два възгледа, които обясняват защо Бог трябва да вижда вината на Адам също и в нас. Първият възглед казва, че човешката раса е била в Адам под формата на семе; и затова когато Адам съгреши, и ние съгрешихме в него. Това е подобно на библейското учение, че Левий (потомък на Авраам) плати десятък на Мелхиседек чрез Авраам (Битие 14:20; Евреи 7:4-9), макар Левий да се роди стотици години по-късно. Другият основен възглед е, че Адам служеше като наш представител и затова ние също сме виновни за неговия грях.

Калвинисткият възглед вижда човека като неспособен да победи своя грях без силата на Святия Дух, сила, която се притежава само, когато се обърнем с упование към Христос и Неговата жертва на кръста заради греха. Калвинисткият възглед за първородния грях отговаря най-много на библейското учение. Обаче как може Бог да ни държи отговорни за грях, който ние лично не сме извършили? Има приемливо обяснение, че ставаме отговорни за първородния грях, когато изберем да приемем, или да действаме според нашето греховно естество. Идва момент в нашия живот, когато започваме да осъзнаваме своята греховност. В този момент трябва да отхвърлим греховното естество и да се покаем от него. Вместо това всички ние „одобряваме” тази греховна природа, и на практика казваме, че тя е добра. Като одобряваме нашата греховност, ние изразяваме съгласие с действията на Адам и Ева в Едемската градина. Затова сме виновни за този грях, без действително да сме го извършили.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява първородният грях?