Защо Бог позволи в Библията да има полигамия/бигамия?




Въпрос: Защо Бог позволи в Библията да има полигамия/бигамия?

Отговор:
Въпросът с полигамията е интересен заради това, че повечето хора днес гледат на многоженството като на неморално нещо, макар Библията никъде да не го осъжда изрично. Първият случай на полигамия/бигамия в Библията беше този с Ламех в Битие 4:19: „Ламех си взе две жени”. Няколко известни мъже в Стария Завет бяха многоженци. Авраам, Яков, Давид, Соломон и други имаха множество жени. Във 2 Царе 12:8 Бог каза чрез пророк Натан, че ако жените и наложниците на Давид не са достатъчни, Той е щял да даде още. Според 3 Царе 11:3 Соломон имаше 700 жени и 300 наложници (съпруги с по низш статус). Как трябва да гледаме на тези случаи с полигамия в Стария Завет? Има три въпроса, които трябва да намерят отговор: 1) Защо Бог позволи полигамията в Стария Завет? 2) Как Бог гледа на полигамията днес? 3) Защо имаше промяна?

1) Защо Бог позволи полигамията в Стария Завет? Библията не казва изрично защо Бог е позволил да има многоженство. В размисъл над мълчанието на Бога трябва да обмислим няколко ключови фактора. Първо, винаги в света е имало повече жени, отколкото мъже. Съвременните статистики показват, че приблизително 50,5 процента от световното население са жени, като мъжете са само 49,5 процента. Ако предположим, че в древните времена процентите са били същите, и ги умножим по милиони хора, ще има десетки хиляди повече жени, отколкото мъже. Второ, войните в древността са били особено брутални, с невероятно висок процент на смъртност. Това е довело до още по-висок процент на жените спрямо мъжете. Трето, заради патриархалните общества е било почти невъзможно неомъжена жена да се издържа сама. Жените често били необразовани и необучени. Те разчитали на своите бащи, братя и съпрузи за издръжка и закрила. Неомъжените жени често били подлагани на проституция и робство. Значителната разлика между броя на жените и мъжете е щяло да остави много, много жени в нежелателна ситуация.

Затова изглежда, че Бог е позволил полигамията, за да защити и осигури издръжка за жените, които не могат да си намерят съпруг по друг начин. Един мъж взимал много жени и ги издържал и закрилял всички тях. Макар животът в дом на многоженец със сигурност да не е бил идеален, все пак е бил много по-добър отколкото алтернативите: проституция, робство или гладна смърт. Освен фактора на закрилата/издръжката, полигамията позволила много по-бързо разрастване на човечеството, като изпълнила Божията заповед „плодете се и се размножавайте и напълнете земята” (Битие 9:7). Мъжете са способни да забременеят много жени в един и същ период, което направило човечеството да расте много по-бързо, отколкото ако всеки мъж правел само едно дете на година.

2) Как Бог гледа на полигамията днес? Макар да е позволила полигамията, Библията представя моногамията като план, който съответства най-близо на Божия идеал за брака. Библията казва, че Божието първоначално намерение било един мъж да се ожени само за една жена: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът [а не много тела] (Битие 2:24). Макар Битие 2:24 да описва по-скоро какво представлява бракът, а не колко хора участват в него, трябва да бъде забелязана последователната употреба на единствено число. Във Второзаконие 17:14-20 Бог казва, че царете не трябва да си умножават жените (или конете, или златото). Макар да не е възможно да тълкуваме това като заповед, че царете трябва да бъдат моногамни, този стих може да се разбира като твърдение, че притежанието на много жени причинява проблеми. Това ясно може да се види в живота на Соломон (3 Царе 11:3-4).

В Новия Завет, 1 Тимотей 3:2, 12 и Тит 1:6 дават „съпруг на една жена” в списъка с квалификациите за духовно ръководство. Има известен дебат какво конкретно означава това изискване. Изразът може да бъде преведен буквално като „мъж с една жена”. Независимо дали този израз е употребен изрично против полигамията, по никакъв начин един многоженец не може да се счита за „мъж с една жена.” Макар тези квалификации да са конкретно за позиция на духовен ръководител, те трябва да се прилагат еднакво към всички християни. Не трябва ли всеки християнин да бъде „непорочен, самообладан, разбран, порядъчен, гостоприемен, способен да поучава, не пристрастен към виното, не побойник, а кротък, не препирлив, не сребролюбец” (1 Тимотей 3:2-4)? Ако сме призвани да бъдем свети (1 Петрово 1:16), и ако тези стандарти са свети за презвитерите и дяконите, тогава те са свети за всички.

Ефесяни 5:22-33 говори за отношенията между съпрузите и съпругите. Когато говори за съпруг (в единствено число), винаги споменава също съпруга (единствено число). „…Защото мъжът е глава на жената [единствено число]… Който обича жена си [единствено число], себе си обича…Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си [единствено число]… Но и всеки един от вас да обича своята жена [единствено число], както себе си; а жената [единствено число] да се бои от мъжа си.” Макар в паралелния на този пасаж, Колосяни 3:18-19, Павел да говори за съпрузи и съпруги в множествено число, ясно е, че Павел се обръща към съпругите и съпрузите сред вярващите в Колос, а не казва, че един съпруг може да има множество съпруги. В контраст, Ефесяни 5:22-23 дава конкретно описание на брачните отношения. Ако полигамията беше допустима, се разпада цялата илюстрация на отношенията на Христос с Неговото тяло (църквата) с връзката между съпруга и съпругата.

3) Защо има промяна? Нещата не се свеждат толкова до това, че Бог вече не позволява нещо, което преди е било разрешено, колкото до това, че Бог възстанови брака в неговия първоначален план. Ако погледнем назад към Адам и Ева, полигамията не беше Божието първоначално намерение. Бог изглежда е допуснал многоженството, за да разреши проблем, но то не е идеала. В повечето съвременни общества няма абсолютно никаква нужда от полигамия. В повечето общества днес жените могат да се издържат и да се защитават – и това премахва единствената „положителна” страна на полигамията. Освен това повечето съвременни нации са обявили многоженството извън закона. Според Римляни 13:1-7 трябва да се покоряваме на законите, които установява държавата. Единственият случай, в който Писанието позволява неподчинението на закон, е когато законът противоречи на Божиите заповеди (Деяния 5:29). Понеже Бог само допуска полигамията, а не я заповядва, трябва да се спазва закона, който я забранява.

Има ли случаи, в които допускането на многоженство все още ще е валидно днес? Може би, но е немислимо, че няма да има никакво друго възможно решение. Заради тази страна на брака, която казва, че двамата са „една плът”, нуждата от единство и хармония в семейството и липсата на някаква истинска нужда от многоженство, нашето твърдо вярване е, че полигамията не почита Бога и тя не е Неговия план за брака.


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо Бог позволи в Библията да има полигамия/бигамия?