Каква е връзката между молитвата и поста?




Въпрос: Каква е връзката между молитвата и поста?

Отговор:
Макар връзката между молитвата и поста да не е обяснена конкретно в Писанието, във всички случаи, когато молитвата и постът са записани в Библията, се среща обща нишка, която ги свързва. В Стария Завет изглежда, че молитвата придружена от пост е бил свързана с чувство за нужда и упование и/или крайна безпомощност пред лицето на действителна или очаквана напаст. Молитвата и постът се съчетават в Стария Завет по време на скръб, на покаяние, и/или по време на дълбока духовна нужда.

Първата глава от книгата на Неемия описва този човек как се моли и пости, заради голямото му притеснение от новините, че Ерусалим е бил запустял. Многото му дни, прекарани в молитва, се характеризираха от сълзи, пост, изповед от името на неговия народ и умоляване Бог да покаже милост. Толкова интензивно се леела неговата молитва, че почти било немислимо да си „вземе почивка”, за да яде и да пие. Запустяването, което сполетяло Ерусалим накарало Даниил да предприеме същите действия: „Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел” (Даниил 9:3). Като Неемия, Даниил постел и се молел Бог да се смили над людете Си, като казвал: „Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоето правосъдие” (ст. 5).

В няколко случая в Стария Завет постът е свързан със застъпническа молитва. Давид се молеше и постеше за болното си дете (2 Царе 12:16), като плачеше пред Господ в ревностно ходатайство (ст. 21-22). Естир помоли Мардохей и юдеите да постят за нея, когато планираше да се яви пред своя съпруг и цар (Естир 4:16). Очевидно постът и молитвата са тясно свързани.

Има случаи на молитва и пост в Новия Завет, но те не са свързани с покаяние или изповед. Пророчицата Ана „не се отделяше от храма, където нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва” (Лука 2:37). На 84 годишна възраст нейната молитва и пост бяха част от нейното служене на Господ в храма Му, докато очакваше обещания Спасител на Израел. В Новия Завет църквата в Антиохия също постеше в своето поклонение, когато Святият Дух им говори да отделят Савел и Варнава за Господната работа. Тогава те се молиха и постиха, поставиха ръцете си на двамата мъже и ги изпратиха. Затова виждаме тези примери за молитва и пост като част от поклонението пред Господ и търсенето на Неговото благоволение. Никъде обаче не се посочва, че Господ е по-склонен да отговори на молитви, ако те са придружени от пост. По-скоро постът заедно с молитвата показваше искреността на хората, които се молят и критичната важност на ситуациите, в които те се намираха.

Едно нещо е ясно: богословието на поста е богословие за приоритетите, при което на вярващите е дадена възможността да изразят себе си в непоколебимо и интензивно посвещение към Господ и към интересите на духовния живот. Това посвещение ще бъде изразено чрез временно въздържане от такива нормални и добри неща като храната и напитките, така че да се радваме на непрекъснато общение с нашия Отец. Нашето „дръзновение да влезем в светилището” чрез кръвта на Исус (Евреи 10:19), независимо дали постим или не, е едно от най-приятните „добри неща”, които са наши в Христос. Молитвата и постът не трябва да бъдат товар или задължение, но празнуване на Божията доброта и милост към Неговите деца.


Върнете се обратно на основната българска страница

Каква е връзката между молитвата и поста?