Какво представлява редакторската критика и висшата критика?




Въпрос: Какво представлява редакторската критика и висшата критика?

Отговор:
Редакторската критика и висшата критика са само няколко от многото форми на библейска критика. Тяхното намерение е да проучат Писанието и да се изкажат относно неговото авторство, историчност и дата на написване. Накрая се оказва, че повечето от тези методи се опитват да унищожат текста на Библията.

Библейската критика може да се раздели на две основни форми: висша и нисша критика. Низшата критика е опит да се намери оригиналната формулировка на текста, тъй като вече не разполагаме с оригиналните записи. Висшата критика се занимава с истинността на текста. Задават се такива въпроси като: „Кога е била написана в действителност? Кой е истинският автор?

Много от критиците в тези лагери не вярват в боговдъхновеността на Писанията и затова използват тези въпроси, за да отхвърлят делото на Святия Дух в живота на авторите на Писанията. Те вярват, че нашият Стар Завет е бил просто компилация от устни традиции и в действителност е бил написан чак след отиването на Израел във Вавилонски плен през 586 г. пр. Хр.

Разбира се, в Писанието можем да видим, че Мойсей е написал Закона и първите пет книги от Стария Завет (наречени Петокнижието). Ако тези книги не са написани в действителност от Мойсей и се появяват много години след основаването на нацията Израел, тези критици могат да твърдят, че написаното не е точно, и по тази причина да опровергаят авторитета на Божието Слово. Но това не е вярно. (За дискусия на доказателствата за Мойсеевото авторство на Петокнижието, вижте нашите статии за документалната хипотеза и теорията ЙЕВС). Редакторската критика е идеята, че писателите на евангелията не са били нищо повече от окончателни компилатори на устни традиции и в действителност не са преките автори на самите Евангелия. Един критик, който се придържа към тази теория, казва, че целта на тази школа е да намери „богословска мотивация” на авторите за подбора и компилацията на традициите или другите писмени материали в християнския свят.

Принципно, това, което виждаме във всичките тези форми на библейска критика е опит на някои критици да отстранят делото на Святия Дух при произвеждането на точен, надежден писмен документ на Божието Слово. Писателите на Писанията обясняват как се е появил библейския текст. „Цялото писание е боговдъхновено” (2 Тимотей 3:16). Бог е този, който е дал на хората думите, които е искал да бъдат записани. Апостол Петър пише: „Никое пророчество в Писанието не е собствено обяснение на пророка на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество по човешка воля” (2 Петрово 1:20, 21). Тук Петър казва, че тези писания не са били съчинени в ума на човека, създадени просто от човешкото желание да напише нещо. Той продължава: „а святите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух” (2 Петрово 1:21). Святият Дух им е казал какво иска да напишат. Няма нужда да критикуваме автентичността на Писанията, когато можем да узнаем, че Бог е бил зад сцената, като е направлявал и насочвал хората какво да записват.

Още един стих може да се окаже интересен във връзка с точността на Писанията. „А Утешителят, Святият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ЩЕ ВИ НАПОМНИ ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ ВИ КАЗАЛ” (Йоан 14:26). Тук Исус казва на Своите ученици, че скоро ще си тръгне, но Святият дух ще им помогне да си спомнят това, което е учил тук на земята, за да може по-късно да го запишат. Бог стои зад авторството и съхранението на Писанията.


Върнете се обратно на основната българска страница

Какво представлява редакторската критика и висшата критика?