Въпрос
Каква е доктрината за достатъчността на Писанието? Какво означава, че Библията е достатъчна?
Отговор
Доктрината за достатъчността на Писанието е фундаментална догма на християнската вяра. Да кажеш, че Писанията са достатъчни, означава, че Библията е всичко, от което се нуждаем, за да сме подготвени за живот на вяра и служение. Тя ни осигурява ясно представяне на Божието намерение да възстанови разрушеното взаимоотношение между Него и човечеството чрез Своя Син Исус Христос. Библията ни учи на вяра, избор и спасение чрез смъртта на Исус на кръстта и възкресението. Никакви други писания не са необходими за да бъде разбрана добрата новина, нито са необходими други писания, за да сме подготвени за живот на вяра.
Под „Писание“ християните имат предвид както Стария, така и Новия Завет. Апостол Павел заявил, че Писанията „могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса. Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършенно приготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 3:15-17). Ако Писанието е „боговдъхновено“, тогава то не е човековдъхновено. Въпреки че то било записано от хора, тези „човеци са говорили от Бога, движими от Святия Дух“ (2 Петрово 1:21). Никое сътворено от човеци писание не може да ни подготви за всяко добро дело; само Божието Слово може да направи това. Нещо повече, ако Писанията са достатъчни да подготвят напълно, тогава нищо повече не е необходимо.
Колосяни 2 обсъжда опасностите, пред които е изправена църквата, когато достатъчността на Писанието е поставена под съмнение или когато Писанието е смесено с небиблейски писания. Павел предупредил църквата в Колос: „Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празната си измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа“ (Колосяни 2:8). Юда е дори по-директен: „Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се борите за вярата, която веднъж завинаги бе предадена на светиите“ (Юда 1:3). Забележете фразата „веднъж завинаги“. Това изяснява, че никакви други писания, без значение колко богоугодни може да са пасторът, теологът или деноминационната църква, от които те произлизат, не трябва да бъдат възприемани като равни или конкурентни на Словото Божие. Библията съдържа всичко, което е нужно за вярващия да разбира характера на Бог, природата на човека и доктрините за греха, небето, ада и спасението чрез Исус Христос.
Вероятно най-силните стихове по въпроса за достатъчността на Библията се намират в книга Псалми. В Псалом 19:7-14 Давид се радва на Божието Слово като го обявява за съвършено, сигурно, праведно, сияйно, просветляващо, вярно и без изключение справедливо. Тъй като Библията е „съвършена“, не са необходими никакви други писания.
Достатъчността на Писанието е подложено на атака днес и за съжаление тази атака твърде често идва от нашите собствени църкви. Световни техники за управление, методи за привличане на тълпите, забавление, извънбиблейски откровения, мистицизъм и психологическо съветничество обявяват, че Библията и нейните наставления не са достатъчни за християнския живот. Но Исус е казал: „Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват“ (Йоан 10:27). Неговият глас е всичко, което имаме нужда да чуваме, и Писанията са Неговият глас, напълно и съвършено достатъчни.
English
Каква е доктрината за достатъчността на Писанието? Какво означава, че Библията е достатъчна?
