На кого трябва да се молим, на Отец, на Сина, или на Святия Дух?




Въпрос: На кого трябва да се молим, на Отец, на Сина, или на Святия Дух?

Отговор:
Всяка молитва трябва да бъде отправена към триединния Бог – Отец, Син и Святи Дух. Библията учи, че можем да се молим на един от тримата, понеже и тримата са едно. На Отец се молим заедно с псалмиста: „Слушай гласа на вика ми, Царю мой и Боже мой; защото на Тебе се моля” (Псалм 5:2). На Господ Исус се молим като на Отец, защото те са равни. Молитвата към един член на Троицата е молитва към тримата. Стефан, когато страдаше като мъченик, се помоли: „Господи Исусе, приеми духа ми” (Деяния 7:59). Също трябва да се молим в името на Христос. Павел призовава вярващите в Ефес винаги да благодарят „на Бог Отец за всичко, в името на нашия Господ Исус Христос” (Ефесяни 5:20). Исус увери Своите ученици, че каквото и да поискат в Негово име – което означава по Негова воля – ще им бъде дадено (Йоан 15:16; 16:23). По същия начин ни се казва да се молим на Святия Дух и в Неговата сила. Духът ни помага да се молим, дори, когато не знаем как или какво да поискаме (Римляни 8:26; Юда 20). Може би най-добрият начин да разберем ролята на Троицата в молитвата е да се молим на Бащата чрез (или в името на) Сина, със силата на Святия Дух. И тримата са активни участници в молитвата на вярващия.

По същия начин е важно и на кого не трябва да се молим. Някои нехристиянски религии насърчават своите привърженици да се молят на пантеон от богове, мъртви роднини, светии и духове. Римокатолиците са учени да се молят на Мария и на различни светии. Тези молитви не отговарят на Писанието и всъщност са обида към нашия небесен Баща. За да разберем защо е така, трябва само да видим естеството на молитвата. Тя има няколко елемента, и ако видим само два от тях – отдаването на прослава и на благодарност – можем да видим, че в самата си същност молитвата е поклонение. Когато прославяме Бог, ние Му се покланяме за Неговите атрибути и за делото, което Той върши в живота ни. Когато принасяме молитва на благодарност, ние се покланяме пред Неговата доброта, милост и любяща грижа за нас. Поклонението отдава слава на Бога, на единствения Бог, който заслужава да бъде прославен. Проблемът с молитвата към някой друг е, че Бог не споделя славата си с друг. Всъщност моленето на някой друг или на нещо друго, а не на Бог, е идолопоклонство. „Аз съм Господ; това е Моето име; и не искам да дам славата Си на друг, нито хвалението Си - на изваяните идоли” (Исая 42:8).

Други елементи на молитвата като покаяние, изповед и молба са също форма на поклонение. Ние се покайваме, като знаем, че Бог е опрощаващ и любящ, и е промислил средство за опрощение в жертвата на Своя Син на кръста. Ние изповядваме своите грехове, понеже знаем „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоаново 1:9) и Му се покланяме за това. Идваме при Него с нашите молби и прошения, понеже знаем, че Той ни обича и ни слуша, и Му се покланяме за Неговата милост и доброта, които показва, като желае да ни изслуша и да ни отговори. Когато помислим за всичко това, е лесно да видим, че моленето на някой друг, а не на триединния Бог, е немислимо, понеже молитвата е форма на поклонение, а трябва да се покланяме само и единствено на Бог. На кого трябва да се молим? Отговорът е: на Бога. Много по-важно е да се молим на Него и само на Него, отколкото към коя Личност от Троицата ще отправим своите молитви.


Върнете се обратно на основната българска страница

На кого трябва да се молим, на Отец, на Сина, или на Святия Дух?