Защо трябва да вярвам във възкресението на Христос?




Въпрос: Защо трябва да вярвам във възкресението на Христос?

Отговор:
Добре доказан факт е, че Исус Христос е бил екзекутиран публично в Юдея през първи век от Хр. при управлението на Понтий Пилат, чрез разпъване на кръст, по повелята на юдейския синедрион. Нехристиянските исторически сведения на Йосиф Флавий, Корнелий Тацит, Лукиан от Самосата, Маймонид и дори юдейският синедрион потвърждават ранно християнските сведения от очевидци за тези важни исторически аспекти от смъртта на Исус Христос.

Колкото до Неговото възкресение, има няколко доказателства, които се основават на непреодолими аргументи. Покойният юридически гений и международен държавник сър Лайънъл Лъкху (записан в Книгата на Гинес за световни рекорди заради своите безпрецедентни 245 последователни оправдателни присъди на неговите клиенти в дела за убийство) беше въплъщение на християнския ентусиазъм и увереност в силата на аргументите за възкресението, когато написа: „Прекарах повече от 42 години като адвокат на защитата в дела за убийство, ходил съм в много страни по света и все още практикувам активно адвокатската професия. Щастлив съм, че осигурих редица успехи в съдебни дела и казвам кратко и ясно, че сведенията за възкресението на Исус Христос са толкова убедителни, че ни карат да ги приемем за доказателство, което не оставя абсолютно никакво място за съмнение.”

Отговорът на светската общност спрямо същите сведения беше предсказуемо апатичен в съответствие с нейното постоянно придържане към методологическия натурализъм. За тези, които не са запознати с термина, методологически натурализъм е човешкият опит да обясни всичко единствено и само с естествени причини. Ако едно предполагаемо историческо събитие отхвърля естествено обяснение (напр. чудотворно възкресение), светските учени като цяло се отнасят към него със силен скептицизъм, без значение колко убедителни и категорични са доказателствата, които го подкрепят.

Според нас едно такова твърдо придържане към естествени причини независимо от съществените доказателства за противното, не спомага за безпристрастно (и съответно адекватно) проучване на сведенията. Съгласяваме се с д-р Вернер фон Браун и множество други хора, които продължават да вярват, че налагането на популярна философско предпоставка върху фактите пречи на обективността. Или по думите на д-р фон Браун: „Да си принуден да вярваш само в едно заключение… нарушава самата обективност на науката.”

След като казахме това, нека да изследваме няколкото доказателства, които говорят за възкресението.

Първо доказателство за Христовото възкресение
Най-напред, ние имаме очевидно искрено свидетелство на очевидци. Ранните християнски апологети цитират стотици очевидци, някои от които документирали своите собствени преживявания. Много от тези очевидци твърдо и решително претърпели продължителни изтезания и смърт, вместо да отрекат своето свидетелство. Този факт доказва тяхната искреност, като отхвърля измама от тяхна страна. Според историческите сведения (Деяния на апостолите 4:1-17; Писмата на Плиний до Траян Х, 96 и пр.) повечето християни можели да сложат край на своите страдания просто като се отрекат от своята вяра. Вместо това, повечето предпочели да претърпят страдания и да прогласяват Христовото възкресение до смърт.

Приемаме, че макар мъченичеството да е забележително, не е задължително то да доказва нещо. То не потвърждава една вяра толкова, колкото доказва истинността на вярващия (като демонстрира неговата искреност по един осезаем начин). Ранните християнски мъченици са забележителни с това, че са знаели дали са истина нещата, които са вярвали.

Те или са видели Исус Христос жив и здрав след Неговата смърт, или не са го видели. Това е забележително. Ако всичко е било само лъжа, защо толкова много хора ще я повтарят предвид техните обстоятелства? Защо всички те ще се придържат към такава неизгодна лъжа пред лицето на гонения, затвор, мъчение и смърт?

Макар самоубийствените атентатори от 11 септември 2001 г. несъмнено да са вярвали това, което са изповядвали (както се вижда от тяхната готовност да умрат за него), те не са можели да знаят дали то е вярно. Те са приели на вяра традиции, достигнали до тях от много поколения. В контраст на това, ранните християнски мъченици били първото поколение. Те или са видели това, което твърдят, че са видели, или не са.

Сред най-видните отявлени свидетели били апостолите. Те колективно претърпели категорична промяна след явяванията на Христос след възкресението. Веднага след Неговото разпъване те се скрили от страх за живота си. След възкресението те излезли по улиците, смело прогласявали възкресението въпреки все по-интензивното гонение. С какво можем да обясним тяхната внезапна и драматична промяна? Със сигурност тя не била поради финансова полза. Апостолите отдали всичко, което имат, за да проповядват възкресението, включително и живота си.

Второ доказателство за възкресението на Христос
Второто доказателство касае обръщането на някои ключови скептици, най-вече Павел и Яков. Павел сам си признава, че бил яростен гонител на ранната църква. След това, което той описва като среща с възкресения Христос, Павел претърпява незабавна и драстична промяна от ожесточен гонител на църквата към един от нейните най-успешни и самоотвержени защитници. Като много ранни християни, Павел претърпял бедност, гонение, бичуване, затвор и екзекуция заради неговата непоколебима вяра в Христовото възкресение.

Яков също бил скептичен, макар и да не бил враждебен като Павел. Една среща със след-възкресенския Христос го превръща в изключителен вярващ, водач на църквата в Ерусалим. Ние все още имаме документ, който повечето учени приемат за едно от неговите послания до ранната църква. Като Павел, Яков съзнателно претърпява страдание и умира заради своето свидетелство – факт, който потвърждава искреността на неговата вяра (виж Деяния на апостолите и „Юдейски древности” от Йосиф Флавий ХХ, ix, 1).

Трето и четвърто доказателство за възкресението на Христос
Третото и четвъртото доказателство касаят потвърждението на противниците за празния гроб и за факта, че вярата във възкресението е била популярна в Ерусалим. Исус бил екзекутиран публично и бил погребан в Ерусалим. Щяло да е невъзможно вярата в Неговото възкресение да се разпространи в Ерусалим докато тялото Му все още е в гроба, откъдето синедрионът е можел да го ексхумира , да го изложи публично и по този начин да разобличи измамата. Вместо това синедрионът обвинява учениците за това, че са откраднали тялото, очевидно в опит да обясни изчезването (и съответно празния гроб). Как да обясним факта за празния гроб? Ето трите най-често срещани обяснения:

Първото е, че учениците са откраднали тялото. Ако това е било така, те са щели да знаят, че възкресението е измама. По тази причина те нямало да бъдат толкова склонни да страдат и да умират за него. (Виж първото доказателство за очевидно искреното свидетелство на очевидците.) Всички мними очевидци са щели да знаят, че те в действителност не са видели Христос и съответно лъжат. С толкова много заговорници със сигурност някой е щял да си признае, ако не да прекрати своето собствено страдание, то поне да сложи край на страданието на семейството и на приятелите си. Първото поколение християни били абсолютно брутално измъчвани, особено след пожара в Рим през 64 г. от Хр. (пожар, който според слуховете бил запален по заповед на Нерон, за да разчисти място за разширяване на своя дворец, и за който той обвинил християните в Рим в опит да оневини себе си). Както разказва римският историк Корнелий Тацит в своите „Анали” за имперски Рим (публикувани само едно поколение след пожара):

„Нерон обвинил за пожара и подложил на най-изтънчени жестокости тези, които със своите мерзости си навлекли всеобщата ненавист и които тълпата наричала християни. Христос, от името на когото произлиза това название, бил екзекутиран при Тиберий от прокуратора Понтий Пилат; временно потушеното зловредно суеверие започнало отново да се разпространява, и не само в Юдея, откъдето дошло това зло, но и в Рим, където отвсякъде се стича всичко най-гнусно и срамно и където то намира привърженици. По този начин, първо, били заловени тези, които си признавали, а след това по техни указания заловили огромно множество други хора. И те били уличени не толкова в престъпления, отнасящи се до подпалването, колкото в ненавист към човешкия род. Към екзекуциите били прибавени и издевателства. Покрити с кожи на диви зверове, те били разкъсвани от кучетата и умирали, или били приковавани на кръстове, или били предавани на пламъци и изгаряни, за да служат като вечерно осветление, когато се смрачавало.” (Анали, ХV, 44)

Нерон осветлявал своите градински празненства с християни, които изгарял живи. Със сигурност някой е щял да признае истината под заплаха от такава ужасна болка. Фактът е, обаче, че нямаме сведения за ранни християни, които да са се отрекли от вярата си заради своите страдания. Вместо това имаме множество сведения за след-възкресенски явявания и стотици очевидци, които искали да страдат и да умрат за това.

Ако учениците не са откраднали тялото, как ще обясним празния гроб? Някои предлагат хипотезата, че Христос се е престорил на мъртъв и по-късно е избягал от гроба. Това е очевиден абсурд. Според свидетелството на очевидци, Христос бил бит, измъчван, разкъсан и прободен. Той претърпял увреждане на вътрешните органи, масивна кръвозагуба, асфиксия и е бил прободен с копие през сърцето. Няма достатъчни основания да вярваме, че Исус Христос (и всеки друг човек на Негово място) е можел да оцелее от такова мъчение, да се престори на мъртъв, да седи в гроб три дена и нощи без медицински грижи, храна или вода, да премахне огромния камък, който запечатвал Неговия гроб, да избяга незабелязан (без да остави никакви следи от кръв), да убеди стотици очевидци, че е бил възкресен от мъртвите и е в добро здраве, и след това да изчезне безследно. Една такава идея е абсурдна.

Петото доказателство за възкресението на Христос
Накрая, петото доказателство касае своеобразието на свидетелствата на очевидците. Във всички основни разкази за възкресението, жените се посочват като първи и главни свидетели. Това би била странна измислица, тъй като жените били сериозно подценявани в обществата и на древните юдеи, и на древните римляни. Тяхното свидетелство се считало за несъществено и не се взимало под внимание. Предвид този факт е почти невероятно някой автор на измама в Юдея през първи век да избере жени за свои основни свидетели. Ако всички мъже ученици, които претендират, че са видели Исус възкресен, лъжат и възкресението е измама, защо са избрали най-неуважаваните и ползващи се с най-малко доверие свидетели, които са можели да намерят?

Д-р Уилиям Лейн Крейг обяснява: „Когато разберете ролята на жените в юдейското общество през първи век, виждате колко е необичайно, че историята за празния гроб споменава жени като хората, които първи откриват въпросния празен гроб. Жените се намирали на много ниско стъпало в обществената стълбица в Палестина през първи век. Стари равински поговорки гласели: „По-добре думите на Закона да бъдат изгорени, вместо да бъдат предадени на жени” и „Блажен онзи, чиито деца са мъжки, но горко на този, чиито деца са женски.” Свидетелството на жените се считало за толкова нищожно, че на тях дори не им било позволено да бъдат законни свидетели в юдейски съд. Предвид всичко това е абсолютно забележително, че основните свидетели за празния гроб са тези жени… Всеки по-късен легендарен разказ със сигурност е щял да покаже мъжете ученици като хората, които са открили гроба – Петър или Йоан, например. Фактът, че жените са първите свидетели на празния гроб се обяснява най-приемливо от действителността че – независимо дали това ни харесва или не – те са открили празния гроб! Това показва, че авторите на Евангелието вярно са записали какво се е случило, дори и това да е предизвиквало смущение. Това свидетелства за историчността на тази традиция, а не за това, че е легенда.” (Д-р Уилиям Лейн Крейг, цитиран от Лий Стробъл, „Случаят Христос”, Нов Човек, София 2004, стр. 293)

В обобщение
Тези доказателства – демонстрираната искреност на очевидците (и в случая с апостолите - убедителната, необяснима промяна), разговорът и демонстрираната искреност на основни противници и скептици, които се превръщат в мъченици, фактът за празния гроб, потвърждението за празния гроб, което идва от противниците, фактът, че всичко това се случва в Ерусалим, където е започнала и се е утвърдила вярата във възкресението, свидетелството на жените, значението на това свидетелство предвид историческия контекст; всички те силно потвърждават историчността на възкресението. Насърчаваме нашите читатели да разгледат внимателно тези доказателства. Какво ви подсказват те? След като сами ги осмислихме, ние решително потвърждаваме декларацията на сър Лайънъл:

„Сведенията за възкресението на Исус Христос са толкова убедителни, че ни карат да ги приемем за доказателство, което не оставя абсолютно никакво място за съмнение.”


Върнете се обратно на основната българска страница

Защо трябва да вярвам във възкресението на Христос?