Въпрос
Трябва ли историята за Адам и Ева да се тълкува буквално?
Отговор
Нека приемем за момент, че историята за Адам и Ева не трябва да се разбира буквално. Какъв би бил резултатът? Ще остане ли християнството по същество същото при преносно разбиране на историята за Адам и Ева? Не. Всъщност това би имало сериозни последици за почти всички принципи и доктрини на християнската вяра. Ако Адам не е бил истински човек, тогава грехът не е влязъл в света чрез един човек, както се казва в Римляни 5:12. Как тогава грехът е влязъл в света? Освен това ако Новият завет греши относно начина, по който грехът е влязъл в света, в какво още греши? Ако Римляни 5:12 греши, откъде знаем, че цялата част на Римляни 5:8-15 не е грешна? Ако историята за Адам и Ева не трябва да се възприема буквално - ако те не са съществували в действителност - тогава не е имало кой да се разбунтува, не е имало грехопадение. Сатана, големият измамник, не би искал нищо повече от това хората да повярват, че Библията не трябва да се приема буквално и че историята за грехопадението на човека е мит. Защо? Защото щом започнем да отричаме части от Библията, губим доверието си в нея. Защо трябва да вярваме на всичко, което казва Божието Слово ако не можем да се доверим на всичко, което то казва?
Исус се позовава на разказа в Битие като на буквален като го цитира като основополагащ за институцията на брака. Той също така споменава Авел, син на Адам и Ева, в Лука 11:51. Греши ли Исус в убежденията си? Или Исус е знаел, че няма буквални Адам и Ева, и просто е нагласявал учението си към вярванията на хората (т.е. лъгал ги е)? Ако Исус греши в убежденията си, Той не е Бог. Ако Исус умишлено заблуждава хората, Той греши и следователно не може да бъде Спасител (1 Петрово 1:19).
Ето защо това е толкова сериозен проблем. Отричането на буквалността на Адам и Ева означава да се противопоставим на Исус и на Божието Слово. Ако Адам и Ева не са реални хора, тогава Библията греши, тогава Библията не е вдъхновена, непогрешима и заслужаваща доверие.
Библията ясно представя Адам и Ева като буквални хора, които са съществували в буквалната Едемска градина. Те буквално се разбунтували срещу Бога, буквално повярвали на лъжата на Сатана и буквално са били изгонени от градината (Битие 3:24). Те имали буквални деца, всички от които наследили греховната природа и тази природа се предавала на следващите поколения до ден днешен. За щастие, Бог обещава буквален Спасител, който да ни изкупи от тази греховна природа (Битие 3:15). Този Спасител е Исус Христос, наречен "последният Адам" (1 Коринтяни 15:45), който умира на буквален кръст и буквално възкръсва. Онези, които вярват в Христос, ще получат буквално спасение и ще прекарат вечността в буквален рай.
Християните, които отричат историята за Адам и Ева, по същество отричат собствената си вяра. Отхвърлянето на буквалното тълкуване на библейските исторически разкази е хлъзгав път. Ако Адам и Ева не са съществували, тогава Каин и Авел също не са били реални? Съществувал ли е Сет и дали той е бил баща на богоугоден род, който е водил до Авраам и накрая до самия Исус? Къде в родословието в Евангелието от Лука (Лука 3:23-38) имената престават да се отнасят до буквални хора и започват да се отнасят до митични герои? Да се отхвърлят Адам и Ева като нереални, означава да се отрече точността на Евангелието на Лука, да се подложи на съмнение писаното от Мойсей и да се премахне основата на останалата част от Библията.
Божието Слово твърди, че е истинно (Псалм 119:160). Исус Христос обявява Божието слово за истина (Йоан 17:17). Цялото Божие слово е вдъхновено от Бога (2 Тимотей 3:16-17). Тези твърдения включват и библейския разказ за Адам и Ева.
English
Трябва ли историята за Адам и Ева да се тълкува буквално?
