Въпрос
Какво е значението на Вавилонската империя в библейската история?
Отговор
Вавилон се издига от месопотамски град на река Ефрат и се превръща в могъщ град-държава, а по-късно в столица и съименник на една от най-великите империи в историята. Градът е разположен в източната част на Плодородния полумесец, на около 55 мили южно от съвременния Багдад. Историята на Вавилон рано и често се пресича с библейската хронология. Влиянието на Вавилония върху Израил и върху световната история е огромно.
Основаването на Вавилон
Първото споменаване на Вавилон в Библията е в Битие 10. Тази глава се нарича "таблица на народите", тъй като в нея се проследяват потомците на тримата синове на Ной. В родословието на Хам, "Хус роди и Нимрод. Той пръв стана силен на земята" (Битие 10:8). Нимрод основава царство, което включва и мястото, наречено "Вавилон" в Синар (Битие 10:10).
Вавилонската кула
Вавилонската кула е описана в Битие 11. Тази глава затвърждава репутацията на Вавилон като град, който се бунтува срещу Бога. От този момент нататък библейските автори постоянно използват Вавилон като символ на злото и непокорството (вж. 1 Петрово 5:13 и Откровение 17:5).
Ранният растеж на Вавилон
Близо до времето на Авраам, Вавилон става независим град-държава управляван от амореите. Първата вавилонска династия включва Хамурапи, шестият цар, известен със своя кодекс от закони. Хамурапи разширява царството и районът около Вавилон става известен като Вавилония. По време на втората династия Вавилон поддържа връзка с Египет и влиза в 600-годишна борба с Асирия. След известно време на подчинение на Еламската империя, четвъртата династия на вавилонските царе процъфтява при Навуходоносор I. След това Вавилон пада под сянката на Асирия.
Възходът на Вавилон
Към 851 г. пр.н.е. Вавилон е само номинално независим, нуждае се от асирийска "защита" и е изправен пред множество вътрешни сътресения. Накрая асириецът Тиглат-Пилесер III заема трона. Асирийците и халдеецът Меродах-Баладан си разменят властта повече от веднъж. По време на един от периодите на своето преимущество Меродах-баладан изпраща пратеници да заплашват Езекия, цар на Юда (2 Царе 20:12-19; Исая 39). Когато халдейският вожд Набополасар поема контрола над Вавилон през 626 г. пр. н. е., той пристъпва към разграбването на Ниневия, столицата на Асирия.
Завладяването на Юда от Навуходоносор II
По време на халдейската династия, а вероятно и през останалата част от историята, никой цар не е надминал славата и абсолютната власт на Навуходоносор II. В качеството си на престолонаследник (син на Набополасар) той побеждава фараона Нехо II, който идва на помощ на асирийската армия, и печели за Вавилония бившите асирийски земи, включително Израел. След като е коронясан за цар, Навуходоносор принуждава юдейския цар Йоаким да "стане негов васал за три години. Но тогава [Йоаким] промени решението си и се разбунтува срещу Навуходоносор" (4 Царе 24:1). Вавилонският цар, на когото не му е приятно да се бунтува срещу него, превзема Йерусалим и отвежда царя и други водачи, военни и занаятчии като пленници във Вавилон (4 Царе 24:12-16). Това депортиране поставя началото на вавилонското изгнание на евреите.
Навуходоносор назначава Седекия за управител на Юда. Въпреки това Седекия, противно на съветите на пророк Йеремия, се присъединява към египтяните в бунт през 589 г. пр.н.е. Това води до завръщането на Навуходоносор. Останалите евреи са депортирани, Йерусалим е опожарен, а храмът е разрушен през август 587 или 586 г. пр. н. е. (Йеремия 52:1-30).
Пророк Даниил и падането на Вавилон
Вавилон е мястото, на което служат пророците Йезекиил и Даниил, които са депортирани от Юда. Даниил става водач и царски съветник във Вавилонската и Персийската империя. Той е бил пленен след битката при Кархемиш през 605 г. пр.н.е. (Еремия 46:2-12). В книгата Даниил е записано тълкуването на съня на Навуходоносор от Даниил (Даниил 2) и е предсказано падането на Вавилон под властта на мидийците и персите (Даниил 5). По-рано пророк Исаия също е предсказал падането на Вавилон (Исаия 46:1-2).
Заключение
В Библията Вавилон се споменава от Битие до Откровение, като се издига от бунтовническото си начало, за да се превърне в символ на злата световна система на Антихриста. Когато Божият народ се нуждаеше от дисциплина, Бог използваше Вавилонската империя, за да го постигне, но Той ограничи пленничеството на Юда до 70 години (Еремия 25:11). След това Бог обещава да "накаже вавилонския цар и народа му" (Еремия 25:12) "за всичкото зло, което са извършили в Сион" (Еремия 51:24). В крайна сметка всяко зло ще бъде съдено, както символизира гибелта на Вавилон в Откровение 18:21: " С такъв устрем ще бъде сринат Вавилон, великият град, и вече няма да се намери".
English
Какво е значението на Вавилонската империя в библейската история?
