Въпрос
Какво е бахайската вяра?
Отговор
Бахайската вяра е една от по-новите световни религии, произлизащи първоначално от шиитския ислям в Персия (днешен Иран). Въпреки това, тя успява да се утвърди като отделна религия. Бахайската вяра се утвърждава като уникална световна религия поради големия брой последователи (5 милиона членове), глобалния си мащаб (236 държави), практическата си автономност от първоизточника ислям и доктриналната си уникалност (тя е едновременно монотеистична, но и всеобхватна ).
Най-ранният предшественик на бахайската вяра е Саид Али Мохамед, който на 23 май 1844 г. се обявява за Баб („Портата“), осмото проявление на Бог и първото след Мохамед. В това втърдение се подразбира отричането на Мохамед като последния и най-велик пророк и отричането на уникалния авторитет на Корана. Ислямът не приема с добро око подобни твърдения. Баб и неговите последователи, наречени Баби, са били подложени на тежко преследване и са били част от голямо кръвопролитие, преди Баб да бъде екзекутиран като политически затворник само шест години по-късно в Тебриз, Адхирбайян, на 9 юли 1850 г. Но преди да умре, Баб говори за един пророк, който предстои да дойде и наричан „Този, когото Бог ще изяви“.
На 22 април 1863 г. Мирза Хюсейн Али, един от неговите последователи, обявява изпълнението на това пророчество и последното проявление на Бог. Той носи титлата Бахаулла ("слава на Бог"). Следователно Баб се разглежда като предшественик от типа на "Йоан Кръстител", водещ до Бахаулла, който е по-значимото проявление за тази епоха. Неговите последователи се наричат бахаи. Уникалността на тази прохождаща бахайска вяра, както е започнала да се нарича, става ясна в изявленията на Бахаулла. Той не само твърди, че е най-новият пророк, предвиден в шиитския ислям, и не само твърди, че е проявление на Бог, но той твърди, че е Второто пришествие на Христос, обещания Свети Дух, Деня на Бога , Майтрея (от будизма) и Кришна (от индуизма). Една своеобразна всеобхватност, която е очевидна още от ранните етапи на бахайската вяра.
Твърди се, че не е идвало друго проявление след Бахаулла, но неговото водачество е предадено чрез личен избор. Той определя наследник в лицето на сина си Абас Ефенди (по-късно Абдул Баха, „роб на Баха“). Въпреки че наследниците не могат да изговорят вдъхновени слова от Бог, те могат да тълкуват писанията безпогрешно и са разглеждани като поддръжници на истинското Божие слово на земята. Абдул-Баха е трябвало да определи своя внук Шоги Ефенди за наследник. Шоги Ефенди обаче умира, преди да назначи наследник. Празнината е запълнена от гениално организирана управляваща институция, наречена Световен дом на справедливостта, която остава управлява и днес като ръководен орган за Бахайската световна вяра. Днес бахайската вяра съществува като световна религия с годишни международни конференции, свикващи се в Световния дом на справедливостта в Хайфа, Израел.
Основните доктрини на Бахайската вяра могат да бъдат много привлекателни поради своята простота:
1) Преклонение пред един Бог и помирение на всички основни религии.
2) Оценяване на многообразието и морала на човешкото семейство и елиминиране на всички предразсъдъци.
3) Установяване на световен мир, равенство на жените и мъжете и всеобщо образование.
4) Сътрудничество между науката и религията в търсенето на истината от човека
Към тях могат да се добавят определени конретни вярвания и практики:
5) Универсален спомагателен език.
6) Универсални мерки и теглилки.
7) Бог, който сам по себе си е непознаваем, въпреки това се разкрива чрез проявления.
8) Тези прояви са един вид прогресивно откровение.
9) Без съдаване на прозелити
10) Изучаването на различни писания освен просто бахайските книги.
11) Молитвата и поклонението са задължителни и повечето от тях според конкретни инструкции.
Бахайската вяра е доста сложна и много от нейните последователи днес са образовани, красноречиви, еклектични, политически либерални, но социално консервативни (т.е. против абортите, „за“ традиционното семейство и т.н.). Освен това от бахаите не само се очаква да разбират собствените си уникални бахайски писания, но също така се очаква да изучават писанията на други световни религии. Следователно е напълно възможно да срещнете бахай, който е по-образован в християнството от средния християнин. Освен това бахайската вяра има силен акцент върху образованието, съчетано с определени либерални ценности като равенство между половете, универсално образование и хармония между науката и религията.
Въпреки това бахайската вяра има много богословски пропуски и доктринални несъответствия. В сравнение с християнството, т.е. неговите основни учения са само повърхностни в своята общност. Разликите са дълбоки и фундаментални. Бахайската вяра е богато украсена и един пълен анализ може да се превърне в енциклопедия. Затова по-долу са направени само няколко наблюдения.
Бахайската вяра учи, че Бог е непознаваем в Своята същност. Бахаите изпитват затруднения да обяснят как могат да имат сложна теология за Бог, но въпреки това да твърдят, че Бог е „непознаваем“. И не помага да се каже, че пророците и проявленията просвещават човечеството за Бог, защото, ако Бог е "непознаваем", тогава човечеството няма отправна точка, чрез която да каже кой учител казва истината.
Християнството правилно учи, че Бог може да бъде познат, както е естествено познат дори от невярващите, въпреки че те може да нямат лично познание за Бога. Римляни 1:20 казва: „ Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.“ Бог е познат не само чрез творението, но чрез Неговото Слово и присъствието на Светия Дух, който ни води и напътства и свидетелства, че сме Негови деца (Римляни 8:14-16). Не само можем да Го познаваме, но можем да Го познаваме лично като нашия „Авва, Отец“ (Галатяни 4:6). Вярно е, че Бог може да не помести Своята безкрайност в нашите ограничени умове, но човек все още може да има частично познание за Бог, което е напълно истинско и относително значимо.
Bахайската вяра учи за Исус, че Той е проявление на Бог, но не и въплъщение. Разликата звучи малка, но всъщност е огромна. Бахаите вярват, че Бог е непознаваем; следователно Бог не можеше да се въплъти, за да бъде сред хората.
Ако Исус е Бог в най-буквалния смисъл и Исус е познаваем, тогава Бог е познаваем и тази бахайска доктрина е разбита. И така, бахаите учат, че Исус е отражение на Бог. Точно както човек може да погледне отражението на слънцето в огледалото и да каже: „Ето го слънцето“, така може да погледне Исус и да каже: „Има Бог“, което означава „Има отражение на Бог“.
Тук отново излиза проблемът с учението, че Бог е "непознаваем", тъй като не би имало начин да се прави разлика между истинските и лъжливите проявления или пророци. Християнинът, обаче, може да твърди, че Христос е отделил Себе Си от всички други проявления и е потвърдил Своята сигурна божественост чрез физическо възкресение от мъртвите (1 Коринтяни 15), апропо, точка, която бахаите също отричат. Въпреки, че възкресението е чудо, то все пак е исторически защитим факт като се имат предвид множеството доказателства. Д-р Гари Хабермас, д-р Уилям Лейн Крейг и Н.Т. Райт правят добра защита на историчността на възкресението на Исус Христос.
Бахайската вяра също отрича единствената достатъчност на Христос и на Писанието. Според вярата на Баха'И, Кришна, Буда, Исус, Мохамед, Баб и Бахаулла са всички проявления на Бог и последното от тях ще има най-висок авторитет, тъй като ще има най-пълното откровение на Бога, според идеята за прогресивното откровение. Тук може да се използва християнска апологетика за да се демонстрира уникалността на твърденията на християнството и неговата доктринална и практическа истинност, която силно го отличава от противоположните религиозни системи. Бахаите, обаче, полагат усилия да покажат, че в крайна сметка, може да има помирение между всички основни световни религии. Всички разлики ще бъдат обяснени като например:
1) Социални закони —вместо суб-културните духовни закони
2) Ранно откровение — вместо по-късното „пълно“ откровение.
3) Развалено учение или погрешно тълкувание
Но дори да се дадат тези квалификации, световните религии са твърде разнообразни и твърде фундаментално различни, за да бъдат съвместими. Като се има предвид, че световните религии очевидно учат и практикуват противоположни неща, тежестта е върху бахаите да спасят основните световни религии като същевременно разрушават почти всичко, което е основополагащо за тези религии. По ирония на съдбата, религиите, които са най-включващи – будизмът и индуизмът – са класически атеистични и пантеистични (съответно), и нито атеизмът, нито пантеизмът са разрешени в рамките на строго монотеистичната бахайска вяра. Междувременно, религиите, които най-малко биха включили бахайската вяра – ислям, християнство, ортодоксален юдаизъм – са монотеистични, както и бахайството.
Също така бахайската вяра проповядва спасение, основано на дела. Бахайската вяра не се различава много от исляма в основните си учения за това как да бъдем спасени, с изключение на това, че в Бахай малко се говори за задгробния живот. Този земен живот трябва да бъде изпълнен с добри дела, в противовес на злите дела и показващи, че човек заслужава окончателно освобождение. Грехът не се заплаща или изчиства; по-скоро се отменя от предполагаемо благосклонен Бог. Човекът няма значимо взаимоотношение с Бога. Всъщност бахаите учат, че няма личност в Божията същност, а само в Неговите проявления. Следователно Бог не се поддава лесно на взаимоотношения с човека. Съответно, християнската доктрина за благодатта е променена така, че „благодат“ означава „Божието добро разрешение за човека да има възможността да спечели освобождение“. По този начин тази доктрина отрича жертвеното изкупление на Христос и подценява последствията на греха.
Християнският възглед за спасението е много различен. Грехът се разглежда с вечни и безкрайни последствия, тъй като е главно престъпление срещу един безкрайно съвършен Бог (Римляни 3:10, 23). По същия начин грехът е толкова голям, че заслужава жива (кръвна) жертва и предизвиква вечно наказание в отвъдния живот. Но Христос плаща цената, която всички дължат, умирайки като невинна жертва за едно виновно човечество. Тъй като човек не може да направи нищо за да изкупи себе си или да заслужи вечна награда, той или трябва да умре за собствените си грехове, или да повярва, че Христос саможертвено е умрял вместо него (Исая 53; Римляни 5:8). Така че човек се спасява или чрез Божията благодат чрез вяра, или не се спасява.
Тогава не е изненада, че бахайската вяра провъзгласява Бахаулла за второто идване на Христос. Самият Исус ни предупреди в Евангелието на Матей относно последните времена: „Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Там е, не вярвайте. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.” (Матей 24:23-24). Интересното е, че бахаите обикновено отричат или не зачитат чудесата на Бахаулла. Неговите уникални духовни твърдения се основават на самоутвърден авторитет, мистична и самоука мъдрост, плодотворно писане, чист живот, консенсус на мнозинството и други субективни тестове. По-обективните тестове като изпълнение на пророчества използват силно алегорични тълкувания на писанията. Вярата в Бахаулла до голяма степен се свежда до точка на вяра – желае ли човек да го приеме като проявление на Бог, при липса на обективни доказателства? Разбира се, християнството също изисква вяра, но християнинът има силни и доказуеми доказателства в подкрепа на тази вяра.
Следователно бахайската вяра не е в съответствие с класическото християнство и има много за какво да отговаря сама по себе си. Как един непознаваем Бог може да изведе такава сложна теология и да оправдае нова световна религия остава мистерия. Бахайската вяра е слаба в справянето с греха, като го разглежда така, сякаш не е голям проблем и е преодолим с човешки усилия. Божествеността на Христос се отрича, както и стойността на доказателствата и реалността на Христовото възкресение. За бахайската вяра един от най-големите проблеми е нейният плурализъм. Тоест, как може човек да помири толкова различни религии, без да ги остави теологично деформирани? Лесно е да се твърди, че световните религии имат общи черти в своите етични учения и имат някаква концепция за крайната реалност. Но е съвсем друго нещо да се опитваме да докажем единство в техните основни учения за това, каква е крайната реалност и за това как се обосновава тази етика.
English
Какво е бахайската вяра?
