Въпрос
Какво казва Библията относно родителите, които оставят наследство на децата си?
Отговор
Наследството е дарът на почит и подкрепа, който старейшината дава на своите синове (а понякога и на дъщери). Тя е предназначена за финансовото осигуряване и социален статус на семейството. Повечето случаи на наследство в първата половина на Стария завет се отнасят до това, че Бог дава Обещаната земя на израилтяните – Небесният Отец осигурява материално Своите синове и дъщери. Тъй като земята е била дадена от Бог на отделните семейства, на хората не е било позволено да се освобождават от земята си за постоянно. Ако е трябвало да продадат земята си, то тя е трябвало да бъде върната през годината на юбилея (Левит 25:23-38).
Библията дава конкретни насоки за наследяване на семейна собственост: най-големият син трябва да наследи двоен дял (Второзаконие 21:15-17); ако човек няма синове, на дъщерите е позволено да наследят бащината си земя (Числа 27:8); при липса на преки наследници, любим слуга или по-далечен роднина може да наследи земята (Битие 15:2; Числа 27:9-11). В нито един момент земята не трябва да преминава към друго племе. Смисълът на преминаването на земята е да се гарантира, че целия род има средства за издръжка и оцеляване. Наследството се разглежда като даденост и само в Притчи 13:22 се говори за него като за особена добродетел.
Новият завет не говори за физическо наследство, а по-скоро за духовно наследство. Всъщност, в Лука 12:13-21 Исус омаловажава значението на земното наследство като обяснява, че то може да доведе до алчност и мания за богатство. Много по-добре е да се събират съкровища на небето. Нашето наследство, подобно на израилтяните, е от Бога (Деяния 20:32; Ефесяни 1:11, 14, 18). И подобно на Авраам (Евреи 11:8, 13), ние няма да получим нашето наследство в този живот (1 Петрово 1:4). Какво е това наследство? Псалм 37:11 и Матей 5:5 казват, че това е цялата земя. Яков 2:5 казва, че това е Божието царство, а Евреи 11:16 го нарича небесна страна. Първо Коринтяни 2:9 казва, че е толкова чудесно, че „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло,и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат.“ И Откровение 21 описва ново небе и нова земя, където Бог ще обитава сред Своя народ и ще отнеме сълзите, скръбта, болката и смъртта.
Като вярващи, ние не сме обвързани със Закона на Стария завет. Вместо това, ние трябва да следваме двете най-големи заповеди – да обичаме Бог и да обичаме другите (Матей 22:34-40). Старият завет предлага практически примери за това как да изпълним най-големите заповеди. По отношение на наследството, това е примерът на родителите, които гарантират, че семейството им ще бъде осигурено след смъртта им. В съвременните времена това не означава непременно земя или дори материални притежания. Може да включва придаване на добър характер, осигуряване на образование на децата или обучение в професия.
Но когато повечето хора мислят за родители, които оставят наследство на децата си, това йа-често е свързано с материални притежания. Библията определено подкрепя идеята родителите да оставят своите материални притежания/богатство/в собственост на децата си. В същото време родителите не трябва да се чувстват длъжни да спестяват всичко за наследството на децата си като пренебрегват себе си в процеса. Никога не трябва да става дума за вина или задължение. По-скоро това трябва да е акт на любов, последен начин да изразите своята любов и признателност към децата. Най-важното обаче е отговорността на родителите да се уверят, че децата са наясно с наследството, което ще получат ако следват Христос. Родителите трябва да учат децата си за това, което Бог очаква (Второзаконие 6:6-7; Ефесяни 6:4) и да доведат децата си при Христос (Марк 10:14). По този начин родителите могат да осигурят децата си по възможно най-добрия начин.
English
Какво казва Библията относно родителите, които оставят наследство на децата си?
