Въпрос
Трябва ли християните да бъдат в клики?
Отговор
Кликата може да се разглежда като изключителна група от хора, които прекарват времето си заедно и са недружелюбни към външни хора. Хората по естествен начин се стремят към други, които са като тях, и понякога, без да го осъзнават, образуват клика. Когато намерим човек с еднакви симпатии, едно и също чувство за хумор и сходен мироглед, искаме да прекарваме повече време с него или нея. Харесва ни да сме сред хора, които потвърждават собствените ни възгледи и личностни качества. Напълно нормално и приемливо е да прекарвате времето си с малка група приятели, които ви харесват. Но не е приемливо да бъдете нелюбезни или пренебрежително настроени към онези, които не са част от вашата приятелска група. Библията ни казва да обичаме всички така, както обичаме себе си (Галатяни 5:14), включително и тези, които са различни от нас.
Кликите често се свързват с незрялото поведение на децата в училище, но някои църкви също имат репутацията на клики. Някои деноминации са склонни да разпространяват тази култура повече от други, а отношението на събранието често е отражение на ръководството. Пастор, който е открит, скромен и желаещ да общува с всеки, често води църква, изпълнена с хора със същото отношение. Пасторите обаче, които се смятат за по-висши от обикновените поклонници или които се изолират в тесен кръг от малцина избрани, могат несъзнателно да вдъхновят своите пасоми да правят същото. Първо Петрово 5:5 ни предупреждава за такива нагласи: "... Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите. Да, всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.".
Не можем да не се стремим към хора, които ни карат да се чувстваме удобно и приети. К. С. Луис знаменито заявява, че "приятелството се ражда в онзи момент, когато един човек казва на друг: "Какво, и ти? Мислех, че само аз съм такъв." Когато открием няколко души, с които имаме това преживяване, може да предпочетем тяхната компания пред тези, които не познаваме добре или не ни е особено интересно да сме наоколо. Намирането на нови приятели може да бъде неловко и неудобно. Затова естествено търсим тези, които вече познаваме, и този модел може да доведе до създаването на клика. Приятелският кръг се превръща в клика, когато загуби интерес към запознанствата с нови хора и не е особено гостоприемен, когато някой нов се опитва да се впише в него.
В църквата наличието на клики може да бъде духовно опустошително за новите членове и особено за по-слабите вярващи. В Яков 2:1 се казва: "Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.". Това показване на пристрастие може да се дължи на финансово положение, популярност, външен вид, начин на живот или лична история. Вярващите трябва да са наясно със склонността към показване на пристрастие и да я потискат винаги, когато я забележат у себе си. Когато признаем предразсъдъците си пред Бога, ние сме направили стъпка към преодоляването им. Не можем да променим това, което не искаме да признаем.
Изказано е предположение, че Исус е бил част от клика, тъй като прекарва голяма част от времето си само с Петър, Яков и Йоан (Марк 5:37). Исус е имал много ученици (Йоан 6:60), но само дванадесет избрани апостоли (Матей 10:1). Вярно е, че Той е споделял някои от най-великите духовни преживявания само с най-близките си, но дали това представлява клика?
Здравите хора признават, че има много нива на взаимоотношения и не всички хора заслужават едно и също ниво на доверие. Животът на Исус демонстрира съвършения баланс във взаимоотношенията. Той е имал малък вътрешен кръг от доверени приятели, но не е прекарвал цялото си свободно време само с тях. Животът Му беше погълнат от общуване, благославяне, преподаване и служене на всеки, който идваше при Него, и Той учеше учениците Си да правят същото (Матей 4:23; 12:15; Лука 20:1). Исус даваше безкористно, без да позволява на другите да вземат това, което Той не беше готов да даде. Дори самият Му живот не беше взет от Него, но Той го даде доброволно (Йоан 10:18).
Не можем да прекарваме всичките си моменти в даване. Дори Исус си е отделял време, за да остане насаме с Отец (Марк 6:45-46). Той също така насърчава учениците да си почиват (Марк 6:31). Здравите хора знаят каква е разликата между тези, на които служат, и тези, които им помагат да носят бремето на служенето, и прекарват подходящо количество време и енергия с всяка група.
Кръгът от близки приятели не е задължително да е клика. Може да са хора, които са намерили другари, които да им помагат да носят тежестите си. Ако те също така са впрегнати да служат на другите, да дават безкористно на тези, които не могат да дадат в замяна, тогава може да се нуждаят от този близък кръг като облекчение от натиска на постоянното даване, точно както е направил Исус. Тези, които служат на пълен работен ден, особено се нуждаят от ключови хора, на които имат доверие и с които могат просто да бъдат себе си без постоянните изисквания и натиск да служат. Онези, които не са в този приятелски кръг, може да гледат на него със завист и да го наричат клика, без да осъзнават, че всеки - включително лидерите в служението - се нуждае от няколко доверени приятели.
Макар че целта на всеки християнин трябва да бъде да подражава на Христос и да развива безкористно състрадание към всички, важно е също така да култивира близки приятелства. Ако обаче този приятелски кръг се превърне в затворено звено, което умишлено изключва други потенциални другари, той може да е станал нездравословен. Ако статута на дадена църковна група причинява болка или обида в тялото Христово, тази група трябва да помисли за преструктуриране, така че да избегне репутацията на клика.
English
Трябва ли християните да бъдат в клики?
