Въпрос
Може ли християнинът да използва кредитна карта?
Отговор
Кредитните ваучери под някаква форма съществуват от XIX в., но в частен, ограничен вид. Пластмасовите кредитни карти във вида, в който ги познаваме, се използват едва от 60-те години на миналия век. През 1946 г. банкер на име Джон Бигинс изобретява банкова карта, наречена "Charge-It", но тя се използва само на местно ниво чрез неговата банка. През 1950 г. Diners Club представя карта, която става първата кредитна карта с широко приложение. От този момент нататък и други банки и кредитни институции се присъединяват към тълпата от желаещи да дават пари назаем с лихва. Кредитните карти могат да помогнат на някого да се справи в моменти на финансово затруднение, но ако не се използват внимателно, те могат да създадат и неуправляем дълг. Тъй като за християнина Бог трябва да контролира всяка област от живота, включително финансите, трябва ли християнинът да притежава кредитна карта?
Дали християнинът трябва да притежава и използва кредитни карти, зависи от самоконтрола, мъдростта и разбирането на силата, която кредитните карти имат, за да ни владеят. Един от основните проблеми на кредитните институции и компаниите за кредитни карти е, че те печелят голяма част от богатството си от хора с неразумни навици на харчене и от такива, които са твърде бедни, за да изплатят дълга си. Когато Бог даде Своя закон на израилтяните, Той посочи, че те не трябва да дават пари назаем с лихва на своите сънародници (Левит 25:36; Изход 22:25). Забраната не се отнасяше до начисляването на каквато и да е лихва на всеки, на когото биха могли да дадат пари назаем, а по-скоро до начисляването на прекомерна лихва на израилтяни, които не можеха да си я позволят. За разлика от тях Псалoм 15:5 описва човека, който живее в Божието присъствие, като човек, който, наред с други неща, "който не дава парите си с лихва".
Много хора са установили, че не могат да се доверят на кредитните си карти. Те са склонни да ги възприемат като "свободни пари", тъй като действителната сметка идва чак след седмици, а дори и тогава се изисква само минимално плащане. Те могат да имат лодка за 2000 долара днес и да плащат за нея само по няколкостотин долара в продължение на няколко месеца. Това, за което не искат да мислят, е, че новата лодка за 2000 долара се превръща в употребявана лодка за 4000 долара до момента, в който най-накрая я изплатят, при минималното плащане всеки месец. Харченето на пари с лихва не е добро управление на ресурсите, които Бог ни е поверил (вж. 1 Тимотей 6:10; Притчи 22:7). Разумното харчене означава да се стремим да живеем под възможностите си, така че винаги да имаме пари за спешни случаи и достатъчно, за да ги споделим с нуждаещите се.
Мъдър начин за боравене с парите е да печелим лихви от инвестициите си, вместо да плащаме лихви от разходите си. В Матей 25 Исус дава примера с трима слуги, двама от които инвестирали това, което господарят им бил поверил, и удвоили първоначалната сума. Третият слуга обаче не инвестира. В стих 27 господарят му казва: "ти трябваше да внесеш парите ми на банкерите и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. "
Кредитните карти не са зло сами по себе си. Те могат да бъдат полезни, удобни и дори икономични за човека, който знае как да ги използва разумно. Когато отговаряме за финансите си, а не финансите за нас, ние не си правим идоли от нещата, които можем да си купим. Нито пък използваме парите си, за да контролираме другите хора. Мъдрите ползватели на кредитни карти избягват непосилните лихви, които се начисляват върху покупките им, като изплащат целия баланс по картата в края на всеки цикъл на плащане.
Когато гледаме на кредитните карти като на пари в брой, ние контролираме разходите си. Не взимаме това, което не можем да си позволим, и следователно не се оказваме в зашеметяващ шок, когато дойде сметката. Зареждането само на това, което можем да си позволим да платим, ни помага да се подчиним на Евреи 13:5: "Не се впримчвайте в сребролюбието: задоволявайте се с онова, което имате. ..." Когато отказваме примамката на харченето на кредит, ние се научаваме да практикуваме удовлетворение (1 Тимотей 6:6). Чрез удовлетворение развиваме благочестив характер и виждаме финансите си като начин да благославяме другите и да почитаме Бога (Псалм 37:26; Притчи 11:24-25; 2 Коринтяни 9:7).
English
Може ли християнинът да използва кредитна карта?
