Въпрос
Какво говори Библията относно това един християнин да влиза в дълг?
Отговор
Заръката на Павел към нас в Римляни 13:8 да не дължим нищо освен любов е мощно напомняне на Божието неодобрение за всички форми на дълг, които не са платени навременно (виж също Псалом 37:21). Обикновено ние мислим за дълга в условията на парично задължение. Но в светлината на контекста на целия пасаж (Римляни 13:1-10), Павел изглежда има предвид по-широка гледна точка за дълга (Римляни 13:7). Той не само говори за данъци, такси и тарифи, които са ни наложени от правителството, но също така и за уважение, почит и хваление, които ние дължим на високопоставените. Всички ние сме длъжници на Божията благодат. Тъй като Той ни е показал любов, ние трябва да разширим любовта до онези около нас, с които ние живеем и работим – дори тези, които ни налагат данъци и ни управляват.
Някои хора поставят под въпрос облагането с каквито и да било лихви по заеми, но няколко пъти в Библията ние виждаме, че се очаква да бъде получен справедлив лихвен процент за дадените назаем пари (Притчи 28:8, Матей 25:27). В древен Израел Законът забранява начисляване на лихви върху една категория заеми – тези, които са направени на бедните (Левит 25:35-38). Този закон има много социални, финансови и духовни последици, но две е особено ценно да споменем. На първо място, законът наистина помага на бедните, като не влошава тяхното положение. Беше достатъчно лошо, че са изпаднали в бедност и би могло да бъде унизително да трябва да потърсят помощ. Но ако в допълнение към изплащане на заема един беден човек трябваше да плаща съкрушаващи лихви, задължението щеше да бъде по-вредно, отколкото от полза.
На второ място законът учи важен духовен урок. За заемодателят да се откаже от лихва по заем към беден човек би било акт на милост. Той ще изгуби възможността да ползва тези пари, докато са назаем. И все пак, това би бил осезаем начин за изразяване на благодарност към Бога за Неговата милост за това, че не е наложил „лихва” за благодатта, която Той е прострял към тях. Точно както Бог милостиво изведе израилтяните из Египет, когато те не бяха нищо друго освен бедни роби и им даде собствена земя (Левит 25:38), така и Той очакваше те да проявят подобна добрина към собствените си бедни съграждани.
Християните са в подобна ситуация. Животът, смъртта и възкресението на Исус са платили нашия греховен дълг към Бога. Сега, когато имаме възможност, ние можем да помагаме на други в нужда, особено на приятели вярващи, със заеми, които не задълбочават техните проблеми. Исус дори даде притча за тези неща за двама кредитори и тяхното отношение към опрощаването (Матей 18:23-35). Той също нарежда на учениците Си: „Даром сте приели, даром давайте.” (Матей 10:8)
Библията не забранява или позволява изрично вземането назаем на пари. Мъдростта на Библията ни учи, че обикновено не е добра идея да влизаме в дълг. Дълговете всъщност ни правят роби на онзи, на когото сме длъжници. В същото време, в някои ситуации, влизането в дълг е „необходимо зло”. Докато борави с парите по-мъдър начин и плащанията по дълга са управляеми – християнинът може да поеме тежестта на финансовото задължение, ако е необходимо.
English
Какво говори Библията относно това един християнин да влиза в дълг? Трябва ли християнина да взима или дава назаем пари?
