Въпрос
Защо всички християни са лицемери?
Отговор
Може би никое обвинение не е по-дразнещо от това, че си „лицемер”. За нещастие някои хора чувстват, че имат основание да считат всички християни за лицемери. Думата „лицемер” се радва на богато езиково наследство. На български тя означава престорен, прикрит, двуличен човек. На английски идва от латинската дума hypocrisies, която означава „превземам се, преструвам се”. Думата се среща в класическия и новозаветния гръцки език и носи същата идея – да се преструвам.
Това е начина, по който Господ Исус използва термина. Например, когато Христос поучаваше за важността на молитвата, поста и раздаването на милостиня за хората на царството, Той ни разубеждава да не следваме примера на лицемерите (Матей 6:2, 5, 16). Чрез произнасянето на дълги публични молитви, използването на крайни мерки, за да се уверят, че другите са забелязали техните пост, и чрез парадирането с даровете си за Храма и бедните, те откриват само, че видимо са привързани към Господ. Макар фарисеите да изпълняваха много добре своята театрална роля като публични примери за религиозна добродетел, те се провалиха страшно във вътрешния свят на сърцето, където живеят истинските добродетели (Матей 23:13-33; Марк 7:20-23).
Исус никога не нарече Своите ученици „лицемери”. Това име беше дадено само на обърканите религиозни зилоти. Той наричаше Своите „последователи”, „младенци”, „овце” и Негова „църква”. Освен това, Новият Завет предупреждава да се пазим от греха на лицемерието (1 Петрово 2:1). Също така, записани са два явни примера за такова поведение в църквата. В Деяния 5:1-10 двама ученици са изобличени за това, че се преструват на по-щедри, отколкото са. Последствията бяха тежки. Също, от всички хора точно Петър беше обвинен в това, че ръководи група лицемери заради отношението си към езическите вярващи (Галатяни 2:13).
Затова от учението на Новия Завет можем да извлечем поне две заключения. Първо, сред християните съществуват лицемери. Те присъстваха в началото и според притчата на Исус за плевелите и житото със сигурност ще присъстват до края на века (Матей 13:18-30). Освен това, щом дори апостол може да бъде виновен за лицемерие, няма причина да вярваме, че „обикновените” християни ще бъдат свободни от него. Винаги трябва да сме бдителни, за да не паднем в същите изкушения (1 Коринтяни 10:12).
Разбира се, не всеки, който претендира, че е християнин е такъв наистина. Може би всички, или повечето от известните лицемери сред християните, са били мними християни и измамници. До ден днешен видни християнски водачи падат в страшни грехове. Понякога изглежда, че финансовите и сексуалните скандали постоянно разтърсват християнската общност. Обаче, вместо да вземем действията на няколко души и да ги използваме, за да очерним цялата християнска общност, трябва да попитаме дали всички, които твърдят, че са християни, са наистина такива. Много библейски пасажи потвърждават, че хората, които принадлежат истински на Христос, ще показват плодовете на Духа (Галатяни 5:22-23). Притчата на Исус за семето и видовете почва в Матей 13 глава ясно казва, че не всички, които казват, че са вярващи, са наистина такива. За жалост много хора, които признават, че принадлежат на Бога, ще бъдат учудени един ден, когато Го чуят да им казва: „Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.” (Матей 7:23).
Второ, макар да не е изненада, че за християни се обявяват хора, които се преструват на по-святи, отколкото са в действителност, не можем да заключим от това, че църквата е съставена почти изцяло от лицемери. Със сигурност можем да се съгласим, че всички ние, които се назоваваме с името на Исус Христос, оставаме грешници дори след като ни простят греховете. Т.е., макар да сме спасени от вечното наказание на греха (Римляни 5:1; 6:23), все още трябва да бъдем спасени и избавени от неговото присъствие в нашия живот (1 Йоаново 1:8-9), включително и от греха на лицемерието. Чрез своята жива вяра в Господ Исус, ние постоянно побеждаваме силата на греха, докато бъдем избавени окончателно от него (1 Йоаново 5:4-5).
Всички християни не успяват да живеят съвършено според стандартите, които учи Библията. Никой християнин не е бил някога съвършено христоподобен. Обаче има много християни, които искрено се стремят да водят християнски живот и разчитат все повече и повече на Святия Дух, за да ги изобличава, променя и изпълва със сила. Имало е множество християни, които са живели без да се замесват в скандал. Никой християнин не е съвършен, но допускането на грешка и неуспехът да си съвършен в този живот не означава, че ли лицемер.
English
Защо всички християни са лицемери?
