Въпрос
Какво е християнски мистицизъм?
Отговор
Християнският мистицизъм е термин, труден за дефиниране. Често се смята, че това е практиката на познание на Бога чрез преживяване. Терминът може да се отнася и за тайната на Евхаристията в римокатолицизма, както и за т.нар. скрити значения на Писанието, като например в гностицизма. Библията няма скрити значения, нито пък елементите на причастието се превръщат буквално в тялото и кръвта на Христос. Макар да е вярно, че християните преживяват Бога, християнският мистицизъм е склонен да издига познанието чрез преживяване и да се наслаждава на тайнственото, като се съсредоточава върху мистиката за духовно израстване. Библейското християнство се фокусира върху опознаването на Бога чрез Неговото Слово (Библията) и общението със Светия Дух чрез молитва. Мистицизмът има склонност да бъде индивидуална, субективна практика, докато библейското християнство е както индивидуална връзка с Бога, така и такава, която задължително се преживява в общност. Не съществува такова нещо като самостоятелен християнин. Не всичко, което може да се счита за "християнски мистицизъм", е погрешно, но голяма част от него е, и съсредоточаването върху мистицизма със сигурност може да доведе до заблуда.
Мистицизмът се среща в много религии. Често това включва някакъв вид аскетизъм и се стреми към единение с Бога. Със сигурност е правилно да искаме да се приближим до Бога, но мистичното единение с Бога е различно от типа духовна близост с Бога, към която са призовани християните. Мистицизмът е склонен да търси преживяването и понякога се разглежда като тайнствен или елитарен. Християните осъзнават и са ангажирани с духовните реалности (Ефесяни 1:3; 6:10-19) и библейското християнство включва духовен опит, но близостта с Бога е предназначена за всички християни и не е забулена от някакъв вид мистична практика. Приближаването до Бога не е нищо мистериозно или елитарно, а включва неща като редовна молитва, изучаване на Божието Слово, поклонение на Бога и общуване с други вярващи. Нашите усилия бледнеят в сравнение с работата, която Самият Бог върши в нас. Всъщност нашите усилия са по-скоро отговор на Неговото дело, отколкото нещо, което ние сме предизвикали.
Християните имат преживявания, които могат да се смятат за мистични. Когато приемем Исус за Спасител, в нас влиза Светият Дух. Той ни преобразява и ни дава възможност да живеем според Божието призвание. Когато е изпълнен със Светия Дух, християнинът често проявява голяма мъдрост, вяра или духовна проницателност. Християнинът, изпълнен със Светия Дух, показва и качества като любов, радост, мир, търпение, благост, кротост, вярност себеобуздание (Галатяни 5:22-23). Светият Дух помага на вярващите да разбират истината и да я живеят (1 Коринтяни 2:13-16). Това не е резултат от мистични практики, а знак за действието на обитаващия в тях Святи Дух. Във Второ Коринтяни 3:18 се говори за работата на Светия Дух в нашия живот: " А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.".
Харизматичното движение с неговия акцент върху сънищата и виденията, чувствата и преживяванията и новото откровение е една от формите на християнския мистицизъм. Тъй като разполагаме със завършеното Божие Слово, не трябва да търсим сънища и видения или допълнителни откровения от Бога. Макар че днес е възможно Бог да ни се открие в сънища и видения, трябва да се пазим от субективния характер на чувствата и духовните впечатления.
Изключително важно е да помним, че всичко, което християнинът преживява, трябва да съответства на истината в Библията. Бог няма да противоречи на Себе Си. Той не е автор на объркване (1 Коринтяни 14:33). Бог със сигурност е недостижим за нашето разбиране и в Него има много тайна. Но Той ни е разкрил Себе Си. Вместо да търсим мистични преживявания, ние трябва да се занимаваме с нещата, които Бог ни е открил (Второзаконие 29:29). В Ефесяни 1:3-14 се говори за духовните благословения в Христос. Част от този пасаж казва: "[ като ни е открил тайната на волята Си според благоволението, което е положил в Себе Си, за да се приложи, когато се изпълнят времената, т. е. да се събере в Христос всичко – това, което е небесно и земно;" (ст. 9-10). Бог е разкрил тайната и ни призовава да вървим с вяра по Неговите пътища, докато Той изпълни Своя план (Йоан 15:1-17; Филипяни 3:20-21; 2 Коринтяни 5:16-21).
Второ Петрово 1:3-8 обобщава много добре нашето призвание: " Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята слава и сила, чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света; поради тази причина положете всяко старание и прибавете към вярата си добродетел, към добродетелта си – благоразумие, към благоразумието си – себеобуздание, към себеобузданието си – търпение, към търпението си – благочестие, към благочестието си – братолюбие, и към братолюбието си – любов. Защото ако тези добродетели се намират у вас и изобилстват, те не допускат да бъдете безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." Да, има мистерия, но начинът, по който сме призовани да живеем, съвсем не е мистериозен. Изучавайте Словото, стремете се да почитате Бога и позволете на Светия Дух да работи във вас.
English
Какво е християнски мистицизъм?
