Въпрос
Какъв трябва да бъде християнският възглед за романтиката?
Отговор
За целите на тази статия думата „романтика“ ще бъде дефинирана като емоционално вълнение или привличане, което конкретен човек или ситуация предизвиква у друг. Този вид романтика е популярна тема в нашата култура. Музиката, филмите, пиесите и книгите се възползват от човешкото ни очарование от романтичната любов и нейните привидно безкрайни проявления. Според един християнски светоглед романтиката добра ли е или лоша или нещо по средата.
Библията е наречена любовното писмо на Бог към човечеството. Въпреки че съдържа графични картини и предупреждения за Божия съд, Библията също е изпълнена с творчески проявления на любов между хората и Бог (Псалм 42:1-2; Еремия 31:3). Но любовта и романтиката, макар и преплетени, не са едно и също нещо. Можем да имаме романтика без истинска любов и можем да обичаме, без да се чувстваме романтично. Докато пасажи като Софония 3:17 описват Божията емоционална любов към Неговите си, други пасажи като 1 Коринтяни 13:4-8 описват в подробности качества на любовта, които нямат нищо общо с емоциите на романтиката. Исус казва ,,Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.‘‘ (Йоан 15:13). Да умреш от мъчителна смърт на кръст за неблагодарни грешници по никакъв начин не е било романтично, но е било върховният израз на любов (1 Йоаново 4:9;10).
Песента на Соломон е книга, изпълнена с романтични демонстрации на любовта между булката и младоженеца. Тъй като Бог е включил тази книга в канона на Своето вдъхновено Слово, можем спокойно да кажем, че романтиката е одобрена от нашия Създател. Романтиката в контекста на чиста и отдадена връзка може да подобри тази връзка и да увеличи насладата от брачната любов, както Бог е предвидил.
Но романтиката в името на романтиката може да бъде разрушителна. Повечето романси започват с приятното усещане за „влюбване“, което може да бъде опияняващо. Актът на „влюбване“ предизвиква химически поток в мозъка, подобен на този при употребата на наркотици. Мозъкът е залят от адреналин, допамин и серотонин (химикали, които ни карат да се чувстваме добре), което ни кара да искаме да се върнем към източника на това чувство. Но поради реакцията на нашия мозък романтиката може да се превърне в пристрастяване. Удоволстването в любовни романи, романтични филми и телевизионни предавания със сексуална тематика води до нереалистични очаквания в отношенията ни в реалния живот.
Изследователите изчисляват, че човешкият мозък може да поддържа това интензивно чувство на „влюбеност“ само за максимум две години. В идеалния случай ако една двойка е работила върху задълбочаването на своята любов и ангажираност през това време, така че когато интензивните чувства на „влюбеност“ намалеят, то тогава по-дълбока любов заема нейно място. Въпреки това, за тези, които са „пристрастени” към романтиката, това намаляване на емоцията сигнализира, че е време да намерят друг човек, който да предизвика същата еуфория. Някои хора, диагностицирани с „пристрастяване към връзката“, може всъщност да са пристрастени към чувствата, породени от „влюбването“. Така те се опитват да пресъздадат това чувство отново и отново.
Като имаме предвид това описание, е лесно да разберем защо любовта и романтиката не са непременно едно и също. Библията дава няколко примера за двойки, които са преживели романтична любов и последствията от тези връзки. Битие 29 разказва историята на Яков, който се влюбва в Рахил. Той е бил готов да работи за баща й в продължение на седем години, за да се ожени за нея. Стих 20 казва, че тези седем години „му се видяха като няколко дни, поради любовта му към нея.“. Въпреки че историята на Яков продължава с измама, сърдечна болка и разочарование за всички, романът му с Рахил не се осъжда в Писанието. Романтиката обаче навлича проблеми на Самсон, когато оставя емоциите си да го управляват. Съдии 14 гл. описва подробно началото на падението на Самсон, когато той оставя романтиката да диктува решенията му, вместо да следва указанията на Господ.
Романтиката може да бъде отрицателна или положителна в зависимост от това дали сме позволили на тези емоции да управляват живота ни. Когато преследваме чувствата си, можем да изпаднем в морални и брачни проблеми. Еремия 17:9 казва: „Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?‘‘ Популярната поговорка „следвай сърцето си“ е ужасен съвет. Когато следваме страстите на сърцата си, лесно се подвеждаме към измама, грях и съжаление. Вместо да се стремим към романтика, трябва да се стремим към ръководството на Светия Дух в нашите взаимоотношения. Винаги е мъдро да преследвате любовта (1 Коринтяни 14:1). След това, когато в стремежа да покажем любов някой специален привлече вниманието ни, богоугодната романтика може да бъде дар от нашия небесен Баща (Яков 1:17).
English
Какъв трябва да бъде християнският възглед за романтиката?
