Въпрос
Въпрос: Трябва ли християните да трупат запаси от храна/продукти, за да се подготвят за евентуално бъдещо бедствие?
Отговор
Със сигурност има случаи, в които има практически смисъл да се правят приготовления за бъдещето. Важно е обаче нашето отношение към това. Нашият Господ Исус ясно заявява в Своята Проповед на планината, че не бива да се тревожим за "утрешния ден", че нашият Небесен Отец знае нуждите ни още преди да сме Го помолили и че Той вярно ще ни осигури (Матей 6:25-34). Полагането на вяра в Бога за бъдещите ни нужди трябва да ни даде увереност в Неговото осигуряване за нас, както и отворена ръка за всички, които срещаме и които са в нужда.
Вижте чудесния пример за това с вдовицата, която нахранила Илия (1 Царе 17:9-16), и как Бог я възнаградил за нейната вярност. В същото време има и други библейски примери, в които Бог ясно съветва да се планира предварително. В Стария завет можем да видим от съня, който има фараонът, че Бог иска от Йосиф да го посъветва да се подготви за предстоящия глад, за да предпази народа от гладна смърт (Битие 41:15-41). Приемайки дадения от Бога съвет на Йосиф, фараонът не само спасява собствения си народ от глад, но и семейството на Йосиф, което е родоначалник на бъдещия Месия, Исус.
В Новия завет, когато Исус изпраща учениците си пред себе си, Той им казва да не вземат със себе си никакви провизии (Лука 9:3; 10:1-4). А след завръщането им Той им напомня как са били осигурени (Лука 22:35). Но в следващия стих Исус обръща съвета Си и им казва да вземат със себе си кесия, торба и меч (Лука 22:36). Може би Той е знаел, че ще се сблъскат с опозиция, с която не са се сблъсквали преди. Той е имал мъдрост и предвиждане, които са липсвали на учениците, и това Го е накарало да даде различни напътствия при различните обстоятелства.
Практически погледнато, разбира се, че е правилно и разумно да се прави подготовка за бъдещето. Но трябва да внимаваме да не се доверяваме извънредно много на тези приготовления. Притчата на Исус за преуспяващия бизнесмен, който искал да построи по-големи хамбари за реколтата си, е пример за лошо планиране. Богатият човек е очаквал от богатството си да му осигури прехраната и сигурността (Лука 12:16-21). По принцип нямало нищо лошо в това да построи по-големи хамбари. Неправилното му отношение се изразяваше в това, че той се уповаваше на себе си, без да признава Бога в плановете си. В края на краищата, именно на Бога трябваше да благодари за увеличената реколта, която имаше, и именно от Божията мъдрост се нуждаеше за това как да похарчи богатството си. Но той така и не се посъветва с Бога и животът му бе отнет, преди още да е имал възможност да похарчи или използва натрупаното.
Изводът е, че трябва да търсим Божията мъдрост по въпроси, свързани с подготовката за бъдещето. Бог обещава да даде мъдрост на всички, които я търсят (Яков 1:5), и Той никога не пропуска да изпълни обещанията си. Християните трябва да бъдат мъдри настойници на това, което Бог е осигурил, като отделят достатъчно за основните нужди и инвестират парите, времето и талантите си в бъдещата вечност, която никога няма да изчезне (Матей 6:19-20). Когато се подготвяте за утрешния ден, мислете за "вечността".
English
Въпрос: Трябва ли християните да трупат запаси от храна/продукти, за да се подготвят за евентуално бъдещо бедствие?
