Въпрос
Трябва ли християнинът да си вземе отпуск?
Отговор
В Библията не се споменава нищо конкретно за почивката. Въпреки това Писанието разглежда понятията за почивка и управление, които са приложими в разсъжденията за това дали християните трябва да си вземат отпуск.
Отпускът е време за почивка, а Бог дава пример за почивка в Битие 2:2-3, когато спира да твори. В Изход 20:8-11 Бог казва на Своя народ, че трябва да си почива от труда си на седмия ден - да си вземе седмична почивка, както е прието. Заповедта за съботата се повтаря в целия Стар завет. В Новия завет виждаме как Исус изпълнява значението на съботата. Християните вече не са под закона за съботата, но концепцията за почивка все още е важна. Исус казва, че съботата е създадена за човека, което означава, че Бог ни я е дал като дар (Марк 2:27). Вместо като бреме, в което се е превърнала по времето на Исус, съботата е била предназначена да възстановява. Почивайки си, ние заявяваме зависимостта си от Бога, упражняваме вярата си в Неговите разпоредби и получаваме освежаване.
Исус не си е взимал отпуск от служението си, но е използвал време за освежаване и е осигурявал същото на учениците Си. Във време, когато "Защото мнозина идваха и отиваха; и нямаха време даже да ядат.", Исус казва на учениците Си: "Елате вие сами на уединено място и починете си малко" (Марк 6:31). Ясно е, че щом Исус е търсил време за почивка, то правенето на нужните почивки е нещо добро.
При планирането на ваканциите е необходим баланс. Почивката е дар; нещо повече, тя е човешка потребност. Ние не можем да оцелеем извън ритъма на работа и почивка, както може да се види в ежедневното ни изискване за сън. В същото време почивката не е целта на живота. Трябва да работим. В Ефесяни 5:15-17 се казва: "И тъй, внимавайте добре как живеете, не като неразумни, а като мъдри, като използвате благовремието, защото дните са лоши. Затова, не бъдете безразсъдни, а проумявайте каква е Господнята воля." Мойсей се моли: "Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце." (Псалм 90:12), а Исус казва: "Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил ..." (Йоан 9:4). Ясно е, че целта на живота ни не е да почиваме. Но ние се нуждаем от време, в което да се откъснем от ежедневието си, за да получим освежаване от Бога. Бог не ни е създал, за да работим или да служим 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината.
Друг въпрос, който трябва да разгледаме по отношение на ваканциите, е управлението. Ние трябва да бъдем добри настойници на времето и финансите си. Важно е да изразходваме средствата си за неща, които имат истинска стойност. Добрата ваканция ще възстанови душите ни и ще ни помогне да продължим да работим за Господа. Отпускът също така е напомняне, че зависим от Бога - а не от себе си - за нашето препитание.
Управлението на финансите е важен въпрос във връзка с ваканциите. Добре е да обмисляме внимателно финансите, когато мислим за ваканция. Дали разходите за почивката са в рамките на финансовите ни възможности? Пропорционални ли са разходите на стойността на почивката? Отговорни ли сме в други области на финансите (плащане на сметките, даване на средства за църквата, подпомагане на другите и т.н.)? Това не означава, че почивката трябва да е евтина. Не е лошо да се харчат пари - дори много пари - за преживяване. Възвръщаемостта по отношение на взаимоотношенията, зареждането с енергия или радостта може да си заслужава. Ключът е да подчиняваме финансовите си решения на Бога и да управляваме ресурсите си добре.
Почивките не само са позволени за християните, но са и необходими. Що се отнася до това какво точно включва една ваканция, това е въпрос на съвест, ресурси и практичност. Почивката може да бъде проста или сложна, но както се казва в Колосяни 3:17: "и каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бога Отца.".
English
Трябва ли християнинът да си вземе отпуск?
