Въпрос
Какво казва Библията за това да бъдеш християнска съпруга?
Отговор
Християнската съпруга е омъжена, вярваща жена в Исус Христос, която има правилни приоритети. Тя е избрала благочестието като център на живота си и поставя значение на това във всяко взаимоотношение, включително брака. Една благочестива съпруга е решила, че да бъде угодна и да се покорява на Бога е по-важно за нея от нейното временно щастие или удоволствие, и тя е готова да направи каквито и да е жертви да са необходими, за да почете Господа в ролята си на съпруга.
Първата стъпка към това да станете християнска съпруга е да се предадете на господството на Исус. Само със Светия Дух, който ни дава сила, можем да живеем като благочестиви хора (Галатяни 2:20; Тит 2:12). Когато повярваме в Исус Христос като наш Спасител и Господ (Йоан 3:3), това е подобно на сватбения ден. Цялата посока на живота ни се променя (2 Коринтяни 5:17). Започваме да виждаме живота от Божията гледна точка, вместо да преследваме собствените си цели. Това означава, че една християнка ще подходи към брака с различно мислене от това на една светска жена. Тя желае не само да бъде добра съпруга за своя съпруг, но и да бъде благочестива жена за своя Господ.
Да бъдеш християнска съпруга включва да живееш на практика принципа, описан във Филипяни 2:3-4: „Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“
Ако този принцип се следва внимателно, това ще премахне повечето спорове в брака. Тъй като по природа сме егоисти, трябва да разчитаме на Господ да разпъне на кръст егоистичните желания и да ни помогне да търсим най-добрия интерес на нашите съпрузи. За една съпруга това означава да бъде наясно, че съпругът й не е жена и не мисли като жена. Неговите нужди са различни от нейните нужди и нейна отговорност е да разбере тези нужди и да се стреми да ги посреща, когато е възможно.
Една от най-често срещаните области на конфликт в брака е сексът. Като цяло мъжете желаят секс по-често от жените си. Мъжете също придават по-голямо значение на сексуалните отношения и тяхното самочувствие може да се почувства застрашено, когато съпругите им откажат. Въпреки че не винаги е така, повечето съпруги губят нивото на интерес към секса, което може да са имали в началото на връзката, и намират емоционално удовлетворение чрез други връзки, като деца и приятели. Когато съпругата не разбира истинската нужда от съпруга от сексуално изразяване, това може да доведе до негодувание и враждебност от негова страна. Християнската съпруга се стреми да посрещне тази нужда, дори когато е уморена или незаинтересована. Първо Коринтяни 7:1-5 обяснява, че съпрузите и съпругите нямат пълен контрол над собствените си тела, а са се отдали на другия. Християнската съпруга осъзнава, че когато подчинява тялото си на съпруга си, тя всъщност се предава на Господния план за нея.
Ефесяни 5:22-24 разглежда въпроса за подчинението, който за съжаление е бил разглеждан неправилно от мнозина. На съпругите се казва да се подчиняват на съпрузите си така, като на Господ. Много жени се притесняват от думата подчинение, защото е била използвана като оправдание да се отнасят с тях като с роби. Когато тези три стиха се извядят от техния контекст и се приложат само към жените, те се превръщат в инструмент в ръката на Сатана. Той често изопачава Писанието за да постигне злите си цели и той е използвал това, за да изопачи Божия план за брака. Заповедта за подчинение всъщност започва в стих 18, който казва, че всички християни трябва да се подчиняват един на друг. След това се прилага към съпругите в брака, но по-голямата част от отговорността се възлага на съпруга да обича жена си по начина, по който Христос обича църквата (Ефесяни 5:25-32). Когато съпругът живее в подчинение на Божиите очаквания за него, християнската съпруга няма много трудности да се подчини на неговото ръководство.
Въпреки че има християнски съпруги, които нямат деца, по-голямата част от омъжените жени ще станат майки в даден момент. По време на този преход е естествено жената да отдаде всичките си усилия и внимание на децата. Може да отнеме известно време, за да се приспособи към новите семейни отговорности, но християнската съпруга помни, че съпругът й е нейният първи приоритет. Нуждите му все още имат значение. Понякога тя може да чувства, че няма какво да му даде в края на един разочароващ ден, но може да отиде при Господа и да намери силата и енергията да остане първо съпруга и след това майка (Притчи 18:10; Псалм 18:2).
Комуникацията е от решаващо значение през ранните години на отглеждане на деца и християнската съпруга ще започне неосъдителни разговори със съпруга си, да му обяснява как той може да помогне и от какво се нуждае за да бъде по-отзивчива към нуждите му. Двойките, които остават свързани и отделят целенасочено време заедно, стават по-силни и изграждат по-дълбоки връзки, които ще поддържат брака им здрав. Съпругата християнка също осъзнава, че не е егоистично да отделя време за себе си. Тя е открита със съпруга си за собствените си емоционални и психологически нужди. Съпруги, които пренебрегват или не успяват да изразят собствените си нужди от страх да не изглеждат егоистични, само се подготвят за по-късно негодувание и прегаряне. Преди една съпруга и майка да може да даде на семейството си това, от което има нужда, тя трябва да се погрижи за себе си.
Текстът в Притчи 31 се разглежда със скептицизъм от много християнски съпруги, защото изглежда, че изобразява един невъзможен идеал за благочестивата съпруга. Но е важно да запомните, че описаната добродетелна жена не съществува. Тя е измислен пример за вида жена, която мъжът трябва да търси като съпруга. Описва като контраст качествата, които биха направили една жена неподходящ партньор, а именно мързел, егоизъм, глупост, небрежност и безчестие. Християнската съпруга се стреми да демонстрира обратното на тези лоши характеристики и Притчи 31 е илюстрация на това как може да изглежда това. Не трябва да се приема буквално, т.е. всяка жена, чиито деца не „носят алено“ (стих 21) или която „гаси лампата си през нощта“ (стих 18), е провал. По-скоро този пасаж от Писанието приветства добродетелни, интелигентни и трудолюбиви жени във време, когато приносът на съпругите и майките остава до голяма степен незабелязан. Благочестивите жени могат да изпитват радост от това, когато собствените им решения отразяват някои от качествата, описани там в този текст.
Съпругите често казват, че искат съпрузите им да бъдат добри лидери, а някои се оплакват, че съпрузите им не ръководят добре. Вярно е, че Бог очаква съпрузите да носят отговорност за благополучието на своите семейства. Но е важно да запомните, че добрите лидери трябва да имат добри последователи. Като част от проклятието, което Бог постави върху Ева за нейния грях (Битие 3:16), жените по природа имат склонност да желаят да управляват своите съпрузи. Много жени гледат на съпрузите си като на недовършени проекти, които трябва да поправят. Опитите на съпругата да му „помогне“ често могат да затворят съпруга й, особено ако той не се чувства удобно в лидерска роля. Това не извинява отказа му да влезе в ролята, която Бог е определил за него. Но християнската съпруга осъзнава своята роля и го оставя да води. Тя може с уважение да предложи съвета и мнението си и един мъдър съпруг ще го потърси, но тя осъзнава, че щом го направи, нейната отговорност е приключила и окончателното решение остава на него. Когато той знае, че тя няма да му попречи, когато не е съгласна, е по-вероятно да поеме инициативата и да започне да води.
Една опасност, с която християнките могат да се сблъскат в брака и майчинството, е когато позволят идентичността им да бъде напълно основана на техните семейни роли. Ескалиращото ниво на разводите сред двойките на средна възраст в някои части на света свидетелства за този разрушителен модел. Много пъти съпругата е тази, която напуска добър мъж без друга причина, освен тази, че не е щастлива. Част от нейното разочарование се дължи на начина, по който бракът е въздиган като крайна цел за младите момичета. Тя вярва от детството си, че щом срещне и се омъжи за правилния мъж, ще се реализира. Голяма част от църковните учения са допринасяли в това обожествяване на брака, така че за една християнка разочарованието може да дойде като чувство, че сякаш Бог я е измамил. Въпреки че бракът е добър и правилен и средство за благословение, той никога не трябва да се разглежда като източник на стойност и удовлетворение на жената. Само Бог може да бъде този източник и християнските съпруги са тези, които виждат ролите си не като цел сами по себе си, а като пътища, чрез които могат да служат по-добре на своя Господ (1 Коринтяни 10:31).
Жена, която желае да бъде благочестива християнска съпруга, може да си зададе следните въпроси:
1. Поддържам ли духовния си живот здрав и мой основен приоритет? (Матей 6:33)
2. Доброволно ли съм приела дадената ми от Бога роля на партньор на моя съпруг, а не на негов началник? (1 Коринтяни 11:3)
3. Стремя ли се ежедневно да се смирявам и да служа като Исус, вместо да търся да ми служат? (Марк 10:44-45)
4. Очистила ли съм сърцето си от идоли като пазаруване, флиртове, обикаляне по магазини или зависимости? (Изход 20:3)
5. Моето свободно време показва ли, че ценя съпруга си, семейството си и моя Спасител? (Галатяни 5:13)
6. Пазя ли духовно дома си с това, което допускам като послание чрез медии, списания и музика? (Филипяни 4:8)
7. Поддържам ли се физически и емоционално приятна на съпруга си? (Притчи 27:15; 31:30)
8. Моето облекло, грим и представяне показват ли, че уважавам тялото си, съпруга си и моя Спасител? (1 Петрово 3:3-5)
9. Изключила ли съм светските вулгарности от речта си (псувни, груби приказки, мръсни шеги), така че думите ми да са благодатни? (Колосяни 4:6)
10. Дали мъдро и внимателно управлявам семейните финанси? (Притчи 31:16)
11. Уважавам съпруга си заради неговото положение или само когато смятам, че го заслужава? (Ефесяни 5:33)
12. Грижа ли се добре за къщата и децата на моя съпруг? (Притчи 31:27-28)
13. Пазя ли сърцето на съпруга си като никога не разкривам публично лични дискусии или използвам слабостите му срещу него? (Притчи 31:11)
14. Продължавам ли да развивам дарбите и желанията, които Бог ми е поверил? (2 Тимотей 1:6)
15. Разчитам ли на собствената си сила или на силата на Светия Дух за да бъда благочестива съпруга, майка и ученик? (Галатяни 5:25)
Тъй като Исус отмени наказанието за нашия грях (Колосяни 2:14), всеки, който има желание може да стане благочестив човек. Благочестието не зависи от интелекта, образованието или религията. Също така то е достпъпно и за хора с грехове в миналото, документи за развод или затворнически досиета. Като последователи на Христос ние всички трябва да се стремим да станем по-благочестиви в каквато и роля да заемаме, защото това е заповядано (1 Петрово 1:16) и защото искаме да бъдем повече като Този, когото обичаме.
English
Какво казва Библията за това да бъдеш християнска съпруга?
