Въпрос
Бог променя ли си намерението?
Отговор
Малахия 3:6 обявява: „Понеже Аз, Господ, не се изменям, затова вие, Яковови деца, не загинахте.” По същия начин Яков 1:17 ни казва: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. Смисълът на Числа 23:19 не би могъл да бъде по-ясен: „Бог не е човек, за да лъже, нито човешки син, за да се разкае; Той каза и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го приведе в действие?” Не, Бог няма да промени своето намерение. Тези стихове твърдо заявяват, че Бог не се променя и не може да се промени.
Как тогава обясняваме такива стихове като Битие 6:6: „Разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.” Също, Йона 3:10, където се казва „И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.” По същия начин Изход 32:14 заявява: „Тогава Господ се въздържа от злото, което беше казал, че ще направи на народа Си.” Тези стихове говорят за Господ, че се „покайва” от нещо и сякаш противоречат на доктрината за неизменността на Бог. Но едно по-внимателно разглеждане на тези пасажи показва, че те в действителност не означават, че Бог може да се промени. Думата, която се превежда като „покайва” или „разкайвам се, омилостивявам се”, в оригиналния език е еврейски израз за „съжалявам за”. Да съжаляваш за нещо не означава, че е станала промяна; това просто означава, че съжаляваш за нещо, което се случва.
Помислете върху Битие 6:6: „Разкая се Господ, че беше направил човека на земята.” Този стих дори казва, че Той „се огорчи в сърцето Си”. Този стих заявява, че Бог е съжалил, че е направил човека. Очевидно е, обаче, че Той не е отменил Своето решение. Даже напротив – чрез Ной той позволява на човека да продължи да съществува. Фактът, че ние сме живи днес, е доказателство, че Бог не е променил решението си относно създаването на човека. Също, контекстът на този пасаж е описание на грешното състояние, в което живее човек, и че точно греховността на човек поражда скръб в Бога, а не съществуването на човека. Размислете върху Йона 3:10: „Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.” Отново се използва същата еврейска дума, която се превежда като „съжалявам за”. Защо Бог съжали за нещата, които беше планирал за жителите на Ниневия? Защото те преживяха промяна на сърцата си и в резултат на това промениха своя живот от непокорство към покорство. Бог е напълно последователен. Бог щеше да осъди Ниневия заради злото в нея. Обаче Ниневия се покая и промени своя начин на живот. В резултат на това Бог се смили за нея, което напълно отговаря на Неговия характер.
Римляни 3:23 ни учи, че всички хора са съгрешили и не заслужават да се прославят от Бога. Римляни 6:23 казва, че последствието на това е смърт (духовна и физическа). Затова хората в Ниневия заслужаваха наказание. Всички ние сме изправени пред същата ситуация; изборът на хората да грешат ги отделя от Бог. Човек не може да държи Бог отговорен за своите собствени затруднения. По тази причина ще е противно на Божия характер да не накаже жителите на Ниневия, ако те продължаваха да грешат. Обаче хората там се обърнаха към покорство и затова Бог реши да не ги наказва, както е възнамерявал първоначално. Промяната на ниневийците задължава ли Бог да направи това, което Той е сторил? Абсолютно не! Бог не може да бъде поставен в позиция на задължение към някой човек. Бог е добър и праведен и реши да не наказва ниневийците в резултат на тяхното сърдечно покаяние. Ако не друго, този пасаж показва факта, че Бог не се променя, понеже ако Господ не беше запазил жителите на Ниневия, това щеше да бъде противно на Неговия характер.
Стиховете, които се тълкуват така, сякаш Бог променя намерението си, са човешки опити да се обяснят действията на Бог. Бог щял да направи нещо, но вместо това е направил нещо друго. За нас това звучи като промяна. Но за Бог, който е всезнаещ и суверен, това не е промяна. Бог винаги е знаел какво ще направи. Бог прави това, което счита за нужно, за да накара човечеството да изпълни Неговия съвършен план. „…От началото заявявам края и от древните времена - нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще се изпълни и ще извърша всичко, което Ми е угодно….Казах - и ще направя да стане; намислих - и ще го извърша” (Исая 46:10-11). Бог заплаши Ниневия с унищожение, като знаеше, че щеше да накара хората там да се покаят. Бог заплаши Израел с унищожение, като знаеше, че Мойсей щеше да се застъпи. Бог не съжалява за Своите решения, но се натъжава от някои неща, които хората понякога правят в отговор на Неговите решения. Бог не променя намеренията си, а по-скоро действа в съответствие със Своето Слово в отговор на нашите действия.
English
Бог променя ли си намерението?
