Въпрос
Защо Бог изисква, търси или иска да Му се покланяме?
Отговор
Поклонението е „да отдаваш чест, уважение, благоговение, зачитане, боготворене, хвала или слава на по-висше същество". Бог изисква поклонение, защото Той и само Той го заслужава. Той е единственото същество, което истински заслужава поклонение. Той иска да признаваме Неговото величие, Неговата сила и Неговата слава. Откровение 4:11 казва: „Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено". Бог ни е създал и Той не иска да бъде подменен. Той заповядал на израилтяните: „Да нямаш други богове освен мене. Не си прави кумир, или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят" (Изход 20:3-5). Ние трябва да разберем, че Божията ревност не е греховната завист, която ние изпитваме, родена от гордост. Това е свята и праведна ревност, която не може да позволи славата, дължима само на Него, да бъде отдадена на друг.
Бог очаква от нас да Му се покланяме като израз на благоговение и отдаване на благодарност към Него. Но Бог също очаква от нас да Му се подчиняваме. Той иска не само да Го обичаме; Той иска да действаме справедливо един към друг, да показваме любов и състрадание към другите. По този начин представяме себе си на Него като жива жертва, свята и угодна на Него. Това прославя Бог и е нашето „духовно служение" (Римляни 12:1). Когато се покланяме с покорно сърце и отворен и покаен дух, Бог бива прославен, християните се пречистват, църквата бива издигната, а изгубените получават благовестието. Това са елементите на истинското поклонение.
Бог също желае да Му се покланяме, защото поклонението е естественият и замислен отклик на това, че Той ни е спасил чрез Исус Христос. Филипяни 3:3 описва истинската църква, тялото от вярващи в Исус Христос, чиито вечна съдба е раят. „защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса, и не уповаваме на плътта". С други думи църквата еднозначно е определена като Божиите хора, а не чрез физическото обрязване. Църквата е съставена от онези, които се покланят на Бог с духа си, които ликуват в Христа, а не се доверяват на себе си за спасение. Онези, които не се покланят на истинския и жив Бог, не са от Неговите хора и тяхната вечна съдба е адът. Но истинските поклонници се определят от тяхното поклонение на Бог и техният вечен дом е с Бога, на който се покланят и пред когото благоговеят.
Бог изисква, търси и иска нашето поклонение, защото Той го заслужава, защото това е начинът, по който християните Му се покланят, и защото нашата вечна съдба зависи от това. Това е темата на изкупителната история: да се покланяме на истинския, жив и славен Бог.
English
Защо Бог изисква, търси или иска да Му се покланяме?
