Въпрос
Как съди Бог онези, които са израснали в нехристиянски култури/религии?
Отговор
Този въпрос предполага, че способността да бъдем спасени зависи от това къде сме родени, как сме отгледани и какво ни учат. Животът на милиони хора през вековете, които са излезли от фалшиви религии — или без религия — ясно опровергава тази идея. Небето не е вечното обиталище на онези, които са имали късмета да бъдат отгледани в християнски домове в свободни нации, а на онези, които са дошли при Христос от „всеки род и език, народ и племе“ (Откровение 5:9). Хората във всички култури и във всяка фаза на историята се спасяват по един и същи начин – чрез Божията благодат, дадена на незаслужили грешници, не заради това, което знаем, къде сме родени или как сме били възпитани, а „А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.” (Римляни 5:5).
Въпреки, че някои хора може да не са запознати със съдържанието на Писанието и ученията на Христос, те в никакъв случай не са лишени от каквото и да е познание за това, какво е правилно и погрешно, нито са лишени от знанието за съществуването на Бог. Римляни 1:20 ни казва: „ Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.“ В действителност не е така, че някои хора никога не са чували за Христос. По-скоро проблемът е, че те са отхвърлили това, което са чули и което лесно се вижда в природата. Второзаконие 4:29 гласи: „Но ако оттам потърсите Господа, вашия Бог, всеки от вас ще Го намери, ако Го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.“ Този стих разкрива важен принцип: всеки, който наистина търси Истината, ще я намери. Ако човек искрено желае да познае истинския Бог, Бог ще направи Себе си познаваем.
Тези във фалшивите религии винаги са подчинени на учението за спасение чрез дела. Ако вярват, че могат да увовлетворят един свят и съвършен Бог чрез спазването на правила и закони, Бог ще им позволи да продължат в усилията си за самооправдание, докато накрая ги осъди справедливо. Ако обаче откликнат на позива на съвестта, пробудена от Бога, и извикат към Него – както е направил бирникът в храма – „Боже, бъди милостив към мене, грешника“ (Лука 18:9-14), Бог ще отговори със Своята истина и благодат.
Само в Спасителя Христос човек е освободен от отговорността на вината, греха и срама. Нашето изправно положение пред нашия Съдия се основава само на едно нещо: завършеното дело на разпнатия Христос, който проля кръвта Си, за да можем ние да живеем (Йоан 19:30). Ние сме освободени от нашите грехове чрез Неговата кръв (Откровение 1:5). Той ни помири в Своето земно тяло чрез Своята смърт (Колосяни 1:22). Исус понесе нашите грехове в собственото Си тяло на кръста, така че чрез Неговите рани ние сме изцелени (1 Петрово 2:24). Ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Исус като жертва веднъж завинаги (Евреи 10:10). Христос се яви веднъж завинаги, за да премахне греха чрез Себе Си жертва (Евреи 9:26). Бог изпрати Своя Син, за да премахне гнева, който ние сами заслужаваме (1 Йоан 4:10). Наказанието за грях, което по право заслужаваме, се премахва от благодат чрез вяра, а не от някакви наши собствени праведни дела (Ефесяни 2:8-9).
Последните заповеди на Христос към Неговите последователи са да проповядват тази добра новина на грешниците по целия свят и до края на света, когато Той ще се върне да съди живите и мъртвите (Матей 28:18-20; 2 Тимотей 4:1). Където има сърца, отворени от Светия Дух, там Бог ще изпрати Своите пратеници, за да изпълнят тези отворени сърца с Неговата истина. Дори в страни, където проповядването на Христос е забранено от закона, Божията истина все още намира своя път до онези, които наистина я търсят, включително чрез интернет. Историите за процъфтяващи домашни църкви в Китай, обръщане към Христос на хора в Иран и други ислямски страни и навлизането в отдалечени райони на света свидетелстват за безграничната сила на Божията любов и милост.
English
Как съди Бог онези, които са израснали в нехристиянски култури/религии?
