Въпрос
Каква е Божията воля?
Отговор
Когато се говори за Божията воля, мнозина виждат три различни нейни аспекта в Библията. Първият аспект е известен като Божията постановяваща, суверенна или скрита воля. Това е Божията „върховна“ воля. Тази страна на Бог идва от признаването на Божия суверенитет и другите страни на Божията природа. Това проявление на Божията воля се фокусира върху факта, че Божият суверенитет предопределя това, което има да се случва. С други думи, няма нищо, което се случва, което е извън Божията суверенна воля. Тази страна на Божията воля се вижда в стихове като Ефесяни 1:11, където научаваме, че Бог е този, „който върши всичко по решението на Своята воля“ и Йов 42:2: „Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано“. Това виждане за Божията воля се основава на факта, че, тъй като Бог е суверенен, Неговата воля никога не може да бъде възпрепятствана. Нищо не се случва, което е извън Неговия контрол.
Това разбиране за Неговата суверенна воля не означава, че Бог причинява всичко, което се случва. Вместо това, то признава, че, тъй като Той е суверенен, Той трябва поне да позволи или да допусне каквото се случва да се случи. Този аспект от Божията воля потвърждава, че дори когато Бог пасивно разрешава на нещата да се случват, Той трябва да избере да ги разреши, защото Той винаги притежава властта и правото да се намеси. Бог може винаги да реши дали да разреши или да спре действията и събитията в света. Следователно, като разрешава нещата да се случват, Той ги е „повелил” в това значение на думата.
Докато Божията суверенна воля често е скрита за нас докато не дойде време да се прояви, има друга страна на Неговата воля, която е ясна за нас: Неговата доловима или разкрита воля. Както предполага името, тази страна от Божията воля означава, че Бог е избрал да разкрие част от Своята воля в Библията. Доловимата воля на Бог е Божията заявена воля за това какво трябва и какво не трябва да правим. Например, поради разкритата Божия воля можем да знаем, че е Божия воля да не крадем, да обичаме враговете си, да се разкайваме за греховете си и да бъдем святи както е Той. Тази изява на Божията воля е разкрита и в Словото Му, и в нашата съвест, чрез които Бог е начертал Своя морален закон върху сърцата на всички хора. Божиите закони, независимо дали се намират в Писанието или в сърцата ни, са обвързващи за нас. Ние сме отговорни, когато не им се подчиняваме.
Разбирането на този аспект от Божията воля потвърждава, че докато имаме властта и способността да не се подчиняваме на Божиите заповеди, в същото време нямаме правото да го правим. Следователно, няма извинение за нашия грях и не можем да твърдим, че като избираме да съгрешаваме, просто изпълняваме Божията суверенна повеля или воля. Юда изпълняваше Божията суверенна воля при предаването на Христос, също като римляните, които Го разпънаха на кръст. Това не оправдава техните грехове. Те са били не по-малко зли или вероломни и са били държани отговорни за тяхното отхвърляне на Христа (Деяния 4:27-28). Дори когато в Своята суверенна воля Бог допуска или разрешава на греха да се случи, ние сме все пак отговорни пред Него за този грях.
Третият аспект на Божията воля, който виждаме в Библията, е Божията разрешаваща или съвършена воля. Тази страна от Божията воля описва Божието отношение и определя какво Му харесва. Например, докато е ясно, че Бог не се радва от смъртта на покварените, също така е ясно, че Той желае или повелява тяхната смърт. Тази изява на Божията воля е разкрита в много стихове от Писанието, които показват на какво Бог се радва и на какво не. Например, в 1 Тимотей 2:4 виждаме, че Бог „иска да се спасят всичките хора и да дойдат до познаването на истината“, като все пак знаем, че Божията суверенна воля е, че „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:44).
Ако не сме внимателни, можем лесно да бъдем погълнати или дори обсебени от откриването на Божията „воля“ за нашия живот. Ако, обаче, волята, която търсим, е Неговата тайна, скрита или постановяваща, ние сме в напразно търсене. Бог не е избрал да ни открие този аспект от Своята воля. Това, което трябва да търсим да узнаем, е доловимата или разкрита Божия воля. Истинският знак на духовността е когато жадуваме да познаваме и да живеем според волята на Бог както е разкрита в Писанието, и която може да бъде обобщена като „бъдете святи както аз съм свят“ (1 Петрово 1:15-16). Нашата отговорност е да се подчиняваме на разкритата Божия воля и да не размишляваме каква може да е Неговата скрита воля за нас. Като трябва да се опитваме „да бъдем водени от Светия Дух“, не трябва никога да забравяме, че Светия Дух главно ни води към праведност и да бъдем в съответствие с Христовия образ, така че животът ни да прославя Бог. Бог ни е призовал да живеем живота си според всяка дума, която излиза от устата Му.
Животът според Неговата разкрита воля трябва да бъде главна цел на живота ни. Римляни 12:1-2 обобщава тази истина, като сме призовани да представим „телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение. И недейте се съобразява с тоя свят, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля“. За да познаем волята на Бог, трябва да се потопим в писаното Божие Слово, като напоим умовете си с нея и се молим Светия Дух да ни преобрази чрез обновяване на умовете ни, така че резултатът е това, което е добро, приемливо и съвършено – Божията воля.
English
Каква е Божията воля?
