Въпрос
Каква е земята, която Бог обеща на Израел?
Отговор
Вероятно на земята няма по-оспорвана недвижима собственост от земята на Израел. Дори да я наречем "Израел", това ще предизвика възражения от някои среди. Еврейският народ претендира за тази земя, защото за първи път я е завладял преди хилядолетия и защото Бог директно му я е дал, както е записано в Библията.
В Битие 12:7 Бог обещава на Аврам, който току-що е пристигнал в Ханаан: "На твоето потомство ще дам тази земя." По-късно, в Битие 15:18, Бог разширява това безусловно обещание: " На твоето потомство давам тази земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат". След това, в Битие 17:8, Бог повтаря обещанието към Авраам, като добавя, че дарението на земята е неотменимо: "На теб и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог". По-късно Бог повтаря обещанието на сина на Авраам - Исаак (Битие 26:3-4) и на сина на Исаак - Яков (Битие 28:13), чието име Бог по-късно променя на Израил.
В Авраамовия завет Бог определя размера на земята, която ще принадлежи на потомците на Авраам, Исаак и Яков - територия, включваща целия Ханаан и простираща се от Египет до днешен Ирак. Няколко века по-късно, когато настъпва времето израилтяните действително да влязат във владение на Обетованата земя, Бог отново говори за обширна територия "От пустинята и Ливан до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетите и до голямото море към залез слънце ще бъдат пределите ви" (Исус Навин 1:4).
Обещанието за земя, принадлежаща на израилтяните, е постоянно. Дори когато Израил е бил изгонен от земята си, което се е случвало два пъти в историята, Бог обещава, че те ще се върнат: "Ако бъдеш изгонен до небесните краища, даже оттам ще те събере Господ, твоят Бог, и оттам ще те вземе; и Господ, твоят Бог, ще те въведе в земята, която бащите ти притежаваха, и ти ще я притежаваш; Той ще ти прави добро и ще те умножи повече от бащите ти" (Второзаконие 30:4-5). Това обещание е част от това, което днес понякога се нарича Палестински завет или Завет за земята (Второзаконие 29:1-30:10).
Предвиждайки отстраняването на Израил от земята му, Палестинският завет изпреварва Вавилонския плен (586 г. пр. Хр.) и разрушаването на Йерусалим от римляните (70 г. сл. Хр.). И в двата случая обещанието на завета се сбъдва: евреите си възвръщат земята и нацията си през 537 г. пр.н.е. и отново през 1948 г. Израел все още е в земята си, въпреки че завоевателите им - Вавилон и Рим - отдавна ги няма. Всичко това подсилва обещанията, дадени на Авраам, Исаак и Яков, че Бог ще утвърди Израил в земята им като Негов избран народ (Второзаконие 29:13). Заветът за земята съдържа и някои специални обещания за Израел, които според мнозина няма да бъдат напълно изпълнени до хилядолетното царуване на Христос.
Според Битие 15:18 и Исус Навин 1:4 земята, която Бог дава на Израел, включва всичко от река Нил в Египет до Ливан (от юг на север) и всичко от Средиземно море до река Ефрат (от запад на изток). На днешната карта земята, за която Бог е заявил, че принадлежи на Израел, включва всичко, което притежава съвременен Израел, плюс цялата територия, окупирана от палестинците (Западния бряг и Газа), плюс част от Египет и Сирия, плюс цялата Йордания, плюс част от Саудитска Арабия и Ирак. По този начин Израел в момента притежава само част от земята, която Бог е обещал; останалата част от наследството им вероятно очаква завръщането на Месията, Исус Христос. Бог е дал Своето слово, че народът на Израел никога няма да престане да съществува, докато слънцето продължава да грее през деня, а луната и звездите - през нощта (Еремия 31:35-37).
English
Каква е земята, която Бог обеща на Израел?
