Въпрос
Исус съществувал ли е наистина? Има ли някакви исторически доказателства за Исус Христос?
Отговор
Типично, когато се задава този въпрос, човекът, който пита, квалифицира въпроса с „извън Библията”. Ние не допускаме тази идея, че Библията не може да бъде сметната за източник на свидетелство за съществуването на Исус. Новият завет съдържа стотици препратки към Исус Христос. Има такива, които определят написването на Евангелията във втория век от н.е., 100+ години след смъртта на Исус. Дори ако това е положението (на което ние силно се съпротивляваме), що се отнася до древните свидетелства, текстове на цели 200 години след случването на дадено събитие се зачитат като много надеждни доказателства. По-нататък, голямо мнозинство учени (християни и нехристияни) потвърждават, че Посланията на Павел (най-малко няколко от тях) всъщност са били написани от Павел в средата на първи век от н.е., на по-малко от 40 години след смъртта на Исус. От гледна точка древните свидетелства ръкописи, това е изключително силно доказателство за съществуването на мъж на име Исус в Израел в началото на първи век от н.е.
Важно е също така да се осъзнае, че в 70 г. от н. е. римляните завладяват и разрушават Ерусалим и по-голямата част от Израел, избивайки неговите обитатели. Цели градове са били буквално изгорени до основи! Ние не трябва да се изненадваме, тогава, ако много от свидетелствата за съществуването на Исус са били разрушени. Много от очевидците на Исус са били убити. Тези факти вероятно ограничават количеството на оцелели свидетелства на очевидци на Исус.
Имайки предвид факта, че служението на Исус е било предимно ограничено до относително незначителна площ до езеро в един малък ъгъл на Римската империя, изненадващо количество информация за Исус може да бъде получена от светските исторически източници. Някои от по-важните исторически свидетелства за Исус включват следните:
Историкът от първи век римлянина Тацит, който се смята за един от по-точните историци на древния свят, споменава суеверни „християни” („кръстени на Кристус”, което е латинската дума за Христос), които страдали под управлението на Понтий Пилат по време на царуването му в Тиберия. Севтоний, главен секретар на император Адриан, написал, че имало човек на име Крестус (или Христос), който живял през първия век (Анали 15,44).
Йосиф Флавий е най-известният еврейски историк. В неговите Антики той се позовава на Яков, „братът на Исус, който бил наречен Христос”. Има и един спорен стих (18:3), който гласи, „По това време имаше един мъж Исус, мъдър човек, ако е законно да го наричаме човек. Защото той беше един, който вършеше изумителни чудеса ... Той беше Христос ... той им се появил жив отново на третия ден, както божествените пророци бяха предрекли това и десет хиляди други чудесни неща за него.” Една версия гласи, „По това време имаше мъдър човек на име Исус. Неговото поведение беше добро и [той] беше известен като добродетелен. И много хора от евреите и другите народи станаха негови ученици. Пилат го осъди да бъде разпънат и да умре. Но онези, които станаха негови ученици, не изоставиха неговото ученичество. Те предадоха, че той им се бил явил три дена след неговото разпъване и че той е жив; следователно той вероятно беше Месията, за когото пророците са описвали чудеса.”
Юлий Африкан цитира историка Талус в дискусия за тъмнината, която последвала разпъването на Христос (Запазени писания, 18).
Плиний млади в Писма 10:96 записва ранни християнски практики на поклонение, включвайки факта, че християните са се покланяли на Исус като Бог и били много етични и включва обяснения на празника на любовта и Господна вечеря.
Вавилонецът Талмуд (Санхедрин 43а) потвърждава разпъването на Исус в навечерието на Пасха и обвиненията срещу Христос за това, че практикува магьосничество и насърчава еврейско отстъпничество.
Лукиан от Самосата е бил гръцки писател от втори век и приема, че християните се покланят на Исус, който е представял нови учения и е бил разпънат. Той казва, че ученията на Исус включвали братство на вярващите, важността на разговора и важността да отхвърлиш други богове. Християните живеели според правилата на Исус, вярвали, че са безсмъртни и се характеризирали с презрение към смъртта, доброволно себепожертване и отричане от материални блага.
Мара Бар-Серапион потвърждава, че Исус е зачитан като мъдър и добродетелен мъж, разпознат е от много като цар на Израел, убит от евреи и живеел в ученията на последователите си.
След това имаме гностичните писания (Евангелието на истината, Апокрифът на Йоан, Евангелието на Тома, Трактат на разпятието и т.н.), които всички споменават Исус.
Всъщност ние можем да възстановим благовестието само от ранните нехристиянски източници: Исус е бил наречен Христос (Йозефус), правил е „магии”, водил е Израел в нови учения и е бил разпънат на Пасха от тях (Вавилонеца Талмуд) в Юдея (Тацит), но твърдял, че е Бог и ще се завърне (Елиезар), на което повярвали неговите последователи – покланяйки Му се като на Бог (Плиний млади).
В заключение, ние вярваме, че има неопровержими доказателства за съществуването на Исус Христос, и в светската и в библейската история. Може би най-голямото свидетелство, че Исус е съществувал е фактът, че буквално хиляди християни в първия век от н.е., включително и 12 апостола, са били готови да дадат живота си като мъченици за Исус Христос. Хората биха умрели за нещо, което вярват, че е истина, но никой не би умрял за нещо, което знае, че е лъжа.
English
Исус съществувал ли е наистина? Има ли някакви исторически доказателства за Исус Христос?
