Въпрос
Мит ли е Исус? Дали Исус е просто копие на езическите богове на други древни религии?
Отговор
Има много хора, които твърдят, че разказите за Исус, както са записани в Новия Завет, са просто митове, заети от езическия фолклор, каквито са историите за Озирис, Дионис, Адонис, Атис и Митра. Твърди се, че тези митове са по същество същата история както е разказът за Исус Христос от Назарет в Новия Завет. Както казва Дан Браун в „Шифърът на Леонардо“ – „Нищо не е оригинално в християнството“.
За да открием истината за твърденията, че авторите на евангелията са заимствали от митологията, е важно (1) да разкрием историческата истина зад твърденията, (2) да изследваме действителните образи на лъжливите богове, сравнени с Христос, (3) да изтъкнем всякакви направени логически погрешни изводи и (4) да разгледаме защо Новозаветните Евангелия са достоверни описания на истинския и исторически Исус Христос.
Твърдението, че Исус е мит или преувеличение, произлязло от писанията на либералните немски богослови през деветнадесети век. Те основно казвали, че Исус не бил нищо повече от копие на популярните умиращи и възраждащи се богове на плодородието на различни места – Тамуз в Месопотамия, Адонис в Сирия, Атис в Мала Азия и Хор в Египет. Следва да се отбележи факта, че никоя от книгите, съдържаща тези теории, не била взимана насериозно от тогавашните академици. Тезата, че Исус бил възраждащ се Тамуз, била изследвана от съвременни учени и определена като напълно безпочвена. Едва наскоро тези теории се възродили, главно поради възхода на Интернет и масовото разпространение на информация от недостоверни източници.
Това ни отвежда към следващата област на изследване –дали митологичните богове на античността наистина отразяват личността на Исус Христос? Като пример филмът „Духът на времето“ твърди следното за египетския бог Хор:
• Той е роден на 25 декември от девица: Изида Мария
• Звезда на Изтока провъзгласила идването му
• Трима царе дошли да се поклонят на новородения „спасител“
• Той станал дете-чудо проповедник на 12-годишна възраст
• На 30-годишна възраст той бил „кръстен“ и започнал „служение“
• Хор имал дванадесет „ученици“
• Хор бил предаден
• Той бил разпънат на кръст
• Той бил погребан в продължение на три дена
• Той бил възкресен след три дена
Обаче, когато напълно се изследват действителните писания за Хор, това, което откриваме, е:
• Хор е роден от Изида; няма споменаване в историята тя да е била наричана „Мария“. Още повече, че „Мария“ е нашата англицизирана форма на нейното истинско име – Мирям или Мириам. „Мария“ дори не било използвано в оригиналните текстове на Писанието.
• Изида не била девица; тя била вдовицата на Озирис и заченала Хор от Озирис.
• Хор е роден през месец кояк (октомври/ноември), а не 25 декември. Нещо повече, в Библията не се споменава действителната рождена дата на Христос.
• Няма записано посещение на трима царе при Хор при неговото раждане. Библията не посочва точния брой на мъдреците, които дошли да видят Христос.
• Хор в никакъв случай не е „спасител“; той не е умрял за никого.
• Няма записани разкази за учителстване на Хор на 12-годишна възраст.
• Хор не бил „кръстен“. Единственият разказ за Хор, който включва вода, е една история, когато Хор е разкъсан на парчета, а Изида моли бога-крокодил да го извади от водата.
• Хор не е имал „служение“.
• Хор нямал дванадесет ученика. Според разказите за Хор, Хор имал четири полубогове, които го следвали, и има някои указания за 16 човека последователи и неизвестен брой ковачи, които влезли в битка заедно с него.
• Няма история за предаването на Хор от приятел.
• Хор не умрял от разпъване на кръст. Има различни разкази за смъртта на Хор, но никой от тях не включва разпъване на кръст.
• Няма разказ за погребването на Хор в продължение на три дена.
• Хор не е възкръснал. Не се разказва за излизането на Хор от гроба с тялото, с което е влязъл. Някъде се разказва, че Хор/Озирис е бил върнат към живота от Изида и после е станал господар на подземния свят.
Когато се сравнят редом един до друг, Исус и Хор си приличат малко, ако въобще изобщо си приличат.
Исус също се сравнява с Митра от онези, които твърдят, че Исус Христос е мит. Всички горни описания на Хор се отнасят до Митра (напр. роден от девица, разпънат на кръст, възкръснал след три дена, т.н.). Но какво казва в действителност митът за Митра?
• Той е роден от твърда скала, а не от жена.
• Той се борил първо със слънцето и после с древен бик, смятан за първото творение. Митра убил бика, който тогава станал основата за живот на човешката раса.
• Рождението на Митра се чествало на 25 декември заедно със зимното слънцестоене.
•Не се споменава да е бил велик учител.
• Не се споменава Митра да е имал дванадесет ученика. Идеята, че Митра е имал 12 ученика, може да е дошла от стенопис, на който Митра е заобиколен от дванадесетте знака на зодиака.
• Митра нямал телесно възкресение, а когато изпълнил земната си мисия, бил взет с колесница в рая, жив и здрав. Ранният християнски автор Тертулиан наистина писал за почитащите митраистичните култове, които пресъздавали възкресенски сцени, но това се случвало доста след новозаветните времена, така че, ако е ставало дума за копиране, то е било на митраизма, копиращ християнството.
Още примери могат да бъдат дадени за Кришна, Атис, Дионис и други митологични богове, но резултатът ще е същият. В края на краищата, историческият Исус, изобразен в Билията, е уникален. Приписваните прилики на историята на Исус с езическите митове са силно преувеличени. Освен това, въпреки че разказите за Хор, Митра и други предшестват християнството, има много малко исторически записи за предхристиянските вярвания на тези религии. Огромното мнозинство от най-ранните писания за тези религии датират от трети и четвърти век от новата ера. Наивно е да се приема, че дохристиянските вярвания на тези религии, (които не са документирани), са идентични с постхристиянските вярвания. По-логично е да се обясни каквото и да е сходство между тези религии и християнството с копирането от тези религии на християнското учение за Исус.
Това ни довежда до следващата област за изследване: логическите погрешни изводи, до които стигат тези, които твърдят, че християнството е заело от езическите тайни религии. Ще разгледаме две заблуждения в частност: заблуждението на лъжливата причина и терминологичното заблуждение.
Някои заключават, че ако едно нещо предшества друго, то първото нещо трябва да е породило второто. Това е заблуждението на лъжливата причина. Петелът може да кукурига преди изгрев всяка сутрин, но това не означава, че петелът кара слънцето да изгрява. Дори, ако дохристиянските разкази за митологичните богове доста наподобяват Христос, (а те не го правят), това не означава, че те са накарали авторите на Евангелията да измислят лъжлив Исус. Такива твърдения приличат на тези, че телевизионният сериал „Стар Трек“ е подбудил старта на програмата на НАСА за космическата совалка.
Терминологичните заблуждения се появяват, когато се предефинират думи с цел доказване на гледната точка. Например, филмът „Духът на времето“ казва, че Хор „започнал служението си“, но думата „служение“ се предефинира. Хор няма действително „служение“ – нищо подобно на това на Христос. Онези, които твърдят за връзка между Митра и Исус говорят за „кръщение“, което посвещава последователи в култа към Митра, но какво представлявало в действителност? Митраистичните свещеници поставяли кандидатите за посвещение в трап, провесвали бик над трапа и разрязвали стомаха на бика като покривали посветените с кръв. Такава практика няма каквато и да е прилика с християнското кръщение – човек, потопяван под вода, (символизиращо смъртта на Христос), и после излизащ от водата, (символизиращо възкръсението на Христос). Но защитниците на митологичния Исус измамно използват същия термин „кръщение“ да опишат и двата ритуала с надежда да ги свържат.
Това ни довежда до въпроса за истинността на Новия Завет. Няма друга творба от античността, която да има повече доказателства за своята историческа вярност, от Новия Завет. Новият Завет има повече автори (девет), по-добри автори и по-ранни автори от всеки друг документ от тази епоха. Нещо повече, историята доказва, че тези автори са отишли на смърт, твърдейки, че Исус е възкръснал от мъртвите. Докато някои могат да умрат заради лъжа, която смятат, че е истина, никой не умира заради лъжа, която знае, че е фалшива. Помислете за това – ако някой се кани да ви разпъне на кръст с главата надолу, както умрял апостол Петър, и всичко, което трябва да направите, за да спасите живота си, е да се отречете от лъжа, която съзнателно сте казали, какво бихте направили?
Освен това, историята е показала, че отнема поне две поколения време преди митът да влезе в историческия разказ. Това е, защото докато има очевидци на събитието, могат да бъдат опровергани грешки и митологичните разкрасявания могат да бъдат разобличени. Всичките Евангелия на Новия Завет били написани докато били живи очевидците, като някои от Посланията на Павел са написани през 50-те години от новата ера. Павел открито призовал съвременните очевидци да потвърдят неговото свидетелство (1 Коринтяни 15:6).
Новият Завет свидетелства за факта, че през първи век Исус не бил взиман за никой друг бог. Когато Павел проповядвал в Атина, мислителите от градския елит казали: „види се, че е проповедник на чужди богове: защото проповядваше Исуса и възкресението. Прочее, взеха та го заведоха на Ареопага, като казваха: можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш? Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то“ (Деяния 17:18–20). Очевидно, ако Павел просто беше преразказвал истории за други богове, атиняните нямаше да наричат неговото учение „ново“ и „странно“. Ако умиращите и възкръсващи богове преизобилстваха през първи век, защо, тогава, когато апостол Павел проповядвал възкресението на Исус от мъртвите, епикурейците и стоиците не казали „А, точно както Хор и Митра“?
В заключение, твърденията, че Исус е копие на митологическите богове, са произлязли от автори, чиито творби били отхвърлени от академичните среди. Те съдържат логически заблуждения и не могат да се сравняват с новозаветните евангелия, които са устояли на близо 2000 години интензивно проучване. Приписаните паралели между Исус и други богове изчезват, когато се проучат оригиналните митове. Теорията за Исус като мит почива върху избирателни описания, предефинирани думи и лъжливи допускания.
Исус Христос е уникален в историята със Своя глас, извисяващ се над всички лъжливи богове, като задава въпроса, който окончателно определя вечната съдба на всеки човек: „Вие какво казвате, кой съм Аз?“ (Матей 16:15).
English
Мит ли е Исус? Дали Исус е просто копие на езическите богове на други древни религии?
