Въпрос
Защо Исус проповядвал с притчи?
Отговор
Казано е, че притчата е земна история с небесно значение. Господ Исус често използвал притчи като средство за илюстриране на дълбоки, божествени истини. Разкази като тези се помнят лесно, героите са ярки и символизмът е богат по значение. Притчите били обичайна форма на поучение при юдаизма. Преди определен момент от служението Си Исус бил заел много нагледни аналогии като използвал обикновени неща, които са познати на всеки (сол, хляб, овце, т.н.), и тяхното значение било напълно ясно в контекста на учението Му. Притчите изисквали повече обяснение и в един момент от служенето Си Исус започнал да проповядва като използвал изключително притчи.
Въпросът е, защо Исус би оставил повечето хора да се чудят относно значението на Неговите притчи? Първият пример на това е в разказването на притчата за семената и почвите. Преди да разясни притчата Той отдръпнал учениците Си от тълпата. „Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват. Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха“ (Матей 13:10-17).
От този момент на служението на Исус, когато Той говорил с притчи, ги обяснявал само на Своите ученици. Но тези, които непрекъснато били отхвърляли Неговото послание, били оставени в своята духовна слепота да се чудят за Неговото значение. Той правел ясно разграничение между онези, на които били дадени „уши да чуят“, и онези, които упорствали в неверие – винаги чували, но никога действително не възприемали и „които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината“ (2 Тимотей 3:7). На учениците била дадена дарбата на духовно проникновение, с която истините на Духа ставали ясни за тях. Тъй като те приемали истината от Исус, те получавали още истина. Същото важи и днес за вярващите, на които им бил даден дарът на Светия Дух, който ни води в цялата истина (Йоан 16:13). Той ни отворил очите за светлината на истината и ушите ни за сладките думи на вечен живот.
Нашият Господ Исус разбирал, че истината не е сладка музика за всяко ухо. Казано просто, това са тези, които нито се интересуват, нито зачитат дълбоките Божии истини. Защо тогова Той говори с притчи? За онези с неподправена страст за Бог притчата е ефективно и запомнящо се средство за предаване на божествените истини. Притчите на нашия Господ съдържат огромни истини в много малко думи и Неговите притчи, богати на образи, не се забравят лесно. Така че притчата е благословение за тези, които желаят да слушат. Но онези със закоравените сърца и уши, които бавно чуват, притчата е също обявяване на осъждане.
English
Защо Исус проповядвал с притчи?
