Въпрос
По какъв начин Исус е нашата съботна почивка?
Отговор
Ключът за разбиране по какъв начин Исус е нашата съботна почивка се намира в еврейската дума „sabat“, която означава „да си починеш или да спреш или престанеш да работиш“. Произходът на съботата датира от Сътворението. След създването на небесата и земята за шест дена Бог „си почина от цялото дело, което беше създал“ (Битие 2:2) Това не означава, че Бог бил уморен и се нуждаел от почивка. Знаем, че Бог е всемогъщ, буквално „всесилен“. Той никога не се уморява и Неговото най-ревностно разходване на енергия ни най-малко не намалява Неговата сила. Така че, какво означава, че Бог си е починал на седмия ден? Просто, че Той спрял каквото правел. Той прекратил усилията си. Това е важно в разбирането на учредяването на съботния ден и ролята на Христос като нашата съботна почивка.
Бог използвал примера на Своята почивка на седмия ден от Сътворението, за да установи принципа на съботния ден за почивка за Своя народ. В Изход 20:8-11 и Второзаконие 5:12-15 Бог дал на израилтяните четвъртата от Своите Десет Заповеди. Тя била да „помнят“ съботния ден и да го „освещават“. Един ден на всеки седем израилтяните трябвало да си почиват от своя труд и да дават същия ден почивка на слугите и животните си. Това било напълно прекратяване на работата. С каквато и работа да били заети те трябвало да я спрат за пълен ден всяка седмица. (Моля прочетете нашите други статии за съботния ден, събота срещу неделя и пазенето на съботата, за да изследвате допълнително въпроса). Съботният ден бил учреден, за да могат хората да си починат от своя труд и да започнат наново след еднодневна почивка.
Различните елементи на съботата символизирали идването на Месията, който щял да осигури постоянна почивка на Своя народ. Под старозаветния закон евреите постоянно се „трудели“ да направят себе се приемливи за Бог. Те се опитвали да се подчиняват на безброй правила и забрани в церемониалния закон, храмовия закон, гражданския закон, т.н. Разбира се, те не можели изобщо да спазят всички тези закони, затова Бог осигурил внушителен брой дарове и жертвоприношения за грях и, за да могат те да дойдат при Него за прошка и да възстановят общението си с Него, но само временно. Точно както са прекъснали физическите си дейности, така също след еднодневна почивка те трябвало да продължат да предлагат жертвоприношения. Евреи 10:1 ни казва, че Законът „не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпят да жертват“. Обаче, тези жертви сочели към бъдещето. Те били предлагани в очакване на върховната жертва на Христос на кръста, който „като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога“ (Евреи 10:12). След извършването на върховната жертва Исус седнал и си „починал“ – тоест Той прекъснал изкупителните Си усилия, защото нямало нищо друго за правене. Делото на изкуплението било завършено (Йоан 19:30). Поради направеното от Исус ние не трябва повече да се „трудим“ да спазваме закона, за да бъдем оправдани в погледа на Бог. Исус дошъл, за да можем да си починем в Бог и в спасението, което Той е осигурил.
Друг важен елемент от почивката на съботния ден е, че Бог го е благословил, осветил и направил свещен. Тук отново виждаме символа на Христос като нашата съботна почивка – святият, съвършен Божи Син, който освещава и прави святи всички, които вярват в Него. Точно както Бог осветил съботата, Той осветил Христос и Го изпратил в света (Йоан 10:36). В Него намираме пълна почивка от труда на нашето самостоятелно усилие, защото Той само е свят и праведен. „Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (2 Коринтяни 5:21). Сега ние имаме духовна почивка в Него, не само един ден седмично, а всякога.
Исус е също нашата съботна почивка, защото Той е „Господар на съботата“ (Матей 12:8). Като Божие въплъщение Той решава истинското значение на съботата, защото Той я е създал и Той е нашата съботна почивка в плът. Когато фарисеите критикували Исус за изцелението в събота, Той им напомнил, че те няма да се поколебаят да извадят овца от яма в съботата. Той можел да наруши съботните правила, защото Той е дошъл да търси и спаси Своите „овце“. Хората са по-важни от овцете и спасението, което Исус осигурява, е по-важно от правилата. Като казал „Съботата е направена за човека, а не човек за съботата“ (Марк 2:27), Исус преформулирал принципа, че съботната почивка била установена да облекчи човек от неговия труд. Фарисеите били обърнали съботата в ден на обременителни правила. Исус дошъл да ни освободи от закона чрез Своята благодат (Йоан 1:17; Римляни 6:14). Той е господарят на съботата, който ни облекчава от опитите да постигнем нашето собствено спасение. В Него ние си почиваме от нашите дела и се доверяваме на Неговото дело заради нас.
Евреи 4 е дефинитивният пасаж относно Исус като нашата съботна почивка. Казва ни се да „влезем в“ съботната почивка, осигурена от Христос. Алтернативата е да закоравим сърцата си против Него, както израилтяните направили в пустинята. Поради тяхното неверие Бог отказал достъп до Обетованата Земя на това поколение като казал: „Те няма да влязат в Моята почивка“ (Евреи 3:11). Авторът на Евреи ни умолява да не правим същата грешка като отхвърляме Божията съботна почивка в Исус Христос. „Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие“ (Евреи 4:9-11).
Няма друга съботна почивка освен Исус. Той единствено удовлетворява изискванията на Закона и Той само осигурява жертвата, която изкупва греха. Той е Божието обезпечение за нас като ни позволява да прекъснем труда на нашите собствени дела. Не трябва да се осмеляваме да отхвърляме този един единствен Път за спасение (Йоан 14:6). Божията реакция към онези, които изберат да охвърлят Неговия план, се вижда в Числа 15. Там един мъж бил намерен да събира дърва в съботния ден, въпреки Божията проста заповед да прекъсне труда. Това прегрешение било преднамерен грях, извършен със смелост посред бял ден, при пълно незачитане на Божия авторитет. „И Господ каза на Моисея: Човекът непременно трябва да се умъртви“ (стих 35). Така ще стане и с всички, които отхвърлят Божието осигуряване на съботната почивка в Христос. „Как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение“ (Евреи 2:3).
English
По какъв начин Исус е нашата съботна почивка?
