Въпрос
Каква е структурата на еврейския календар?
Отговор
Еврейският календар се основава на лунния месец, който е малко по-дълъг от 29 ½ дни. Поради това месеците в еврейския календар са с дължина 29 или 30 дни. Дванадесетте лунни месеца обикновено се равняват на 354 дни, което е с 11 дни по-малко от една слънчева година. За да могат празниците да останат в правилния сезон спрямо слънчевата година, на всеки няколко години се добавя допълнителен месец.
Еврейският календар датира от предполагаемото Сътворение на Земята: 3760 години и три месеца преди християнската ера. Така че, за да се намери текущата година по еврейския календар, трябва да се прибави 3 759 към датата по григорианския календар. Това, което наричаме 2015 г., по еврейския календар е 5775 г. Тази система обаче няма да работи с точност до месеца, тъй като еврейската година (протичаща по гражданския календар) започва през есента, а не в средата на зимата. Еврейският месец започва в средата на месеца по днешния ни календар. Житните култури са били засаждани през това, което бихме нарекли ноември и декември, и прибирани през март и април.
Еврейският календар
Месец
1 Нисан
2 Лиар
3 Сиван
4 Тамуз
5 Ав
6 Елул
7 Тишри
8 Мартешван
9 Кислев
10 Тебет
11 Шебат
12 Адар
Грегориански календар
Март-април
Април-май
Май-юни
Юни-юли
Юли-август
Август-септември
Септември-октомври
Октомври-ноември
Ноември-декември
Декември-януари
Януари-февруари
Февруари-март
Библейска справка
Изход 13:4
1 Царе 6:1, 37
Естир 8:9
Неемия 6:15
1 Царе 8:2
1 Царе 6:38
Неемия 1:1
Естир 2:16
Захария 1:7
Естир 2:7
Еврейският календар, който се основава на лунния календар, започвал неизменно с новолунието. За да се компенсира по-кратката година (в сравнение със слънчевите календари), между месеците Адар и Нисан периодично се добавял допълнителен месец. Този месец, наричан понякога Веадер ("втори Адар"), е добавян седем пъти в рамките на 19-годишен цикъл (като тогава месец Адар е получавал допълнителен половин ден).
Имената на месеците в еврейския календар са възникнали в периода след завръщането от Вавилония в Палестина. Преди вавилонското изгнание поне четири месеца са имали други имена: Абиб (Изход 13:4), Зив (1 Царе 6:1, 37), Етаним ( 1 Царе 8:2) и Бул (1 Царе 6:38). След пленничеството тези месеци са преименувани съответно на Нисан, Лияр, Тишри и Хешван (първоначално Марчешван). Имената отпреди екзилицията носят селскостопански конотации. Например Абиб ("житен клас") означавал месеца, в който зърното узрявало; Зив ("сияние") бил месецът, в който цъфтели пустинните цветя. Селскостопанската ориентация е очевидна в очевидно най-стария еврейски календар, намерен в Гезер (югоизточно от Тел Авив) през 1908 г. и датиращ от X в. пр. Календарът разделя годината според селскостопанските дейности като сеитба, жътва, резитба и съхранение.
Преди всичко обаче месеците от еврейския календар са имали религиозно значение за евреите и са им позволявали да отбелязват важни събития от своята история. Началото на всеки месец се смятало за свещено. За древния Израил луната станала символ на самата нация; слънцето в крайна сметка се превърнало в символ на Месията (Малахия 4:2). Тъй като луната не произвежда собствена светлина, символиката е особено подходяща: Израел е трябвало да отразява светлината на Месията в света.
Еврейският календар остава непроменен през периода между Стария и Новия завет (приблизително 400 години), въпреки опитите на елинските владетели да въведат модифицирана лунно-месечна система, вероятно с македонски произход. Според този календар към последния месец на годината се добавят пет дни, като всеки от 12-те месеца съдържа 30 дни. Дори и тогава календарът се доближавал само до слънчевата година.
Обикновено древните евреи не са записвали дати, като са посочвали месеца и деня на събитието. По-скоро датите са били изчислявани в зависимост от някакво значимо събитие, като например годината на встъпване в длъжност на управляващия цар (2 Царе 15:17) или раждането на патриарха (Битие 7:11). В новозаветно време евреите продължават старозаветния метод на датиране на събитията, като ги синхронизират със събитията в своя религиозен календар или в светската сфера на римския свят. Авторите на Новия завет следват същата практика (Лука 1:5; Йоан 12:1; Деяния 18:12). Едва когато календарните реформи на Юлий Цезар се утвърждават в културата, хората преминават от този дългогодишен метод към по-стандартизирана система.
English
Каква е структурата на еврейския календар?
