Въпрос
Спасени ли са евреите, тъй като са Божият избран народ?
Отговор
Евреите са Божият избран народ, според Второзаконие 7:6, но това не прави автоматично всички евреи да се спасяват. Исус каза: „Аз съм пътят и истината и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мене” (Йоан 14:6). Това „никой“ включва евреи и езичници. За да бъде спасен евреин, той или тя трябва да дойде при Бог Отец чрез вяра в Исус Месията.
Йоан Кръстител предупреждава своята еврейска аудитория да не се доверява, че тяхното потекло ги прави праведни пред Бога: „Тогава принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не почвайте да си мислите: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне чеда на Авраам.” (Лука 3:8). Без значение кои сме, ние трябва да се покаем (вижте Лука 13:5). Физическите предци не гарантират духовно обръщение. Дори Никодим, управител сред евреите, е трябвало да се роди отново, или той никога няма да види Божието царство (Йоан 3:1-8).
Апостол Павел подчертава необходимостта от вяра в много от своите послания. Авраам е отличен пример за човек, който е оправдан чрез вяра, отделно от Закона (който, когато Авраам е живял, дори още не е бил даден): „ както Авраам, който повярва в Бога и му се вмени за правда? Тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда;” (Галатяни 3:6–7; срв. Битие 15:6). Тази идея отразява изявлението на Исус за вярващия Закхей: „И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.“ (Лука 19:9). Покаянието и вярата на Закхей в Христос го правят истински син на Авраам, който е баща на всички, които имат вяра (Римляни 4:11).
На друго място Павел противопоставя тези с физическо потекло и външно спазване на Закона с онези, които имат истинска вяра, независимо от тяхното наследство: „Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.” (Римляни 2:28-29). Спасението е резултат от действието на Святия Дух в сърцето. Така че това, че някой е от еврейски произход, не го изпраща в рая. Физическото обрязване не гарантира място в Божието царство. Само Божията благодат, чрез вяра в Исус Христос, може да спаси човека (Ефесяни 2:8-9).
Богаташът в историята на Исус е бил евреин, но той завършва живота си в мъчения в Хадес след смъртта (Лука 16:23). В разгара на своята агония мъжът вика „Отец Авраам“ (стих 24). Но той беше само физически потомък на Авраам, а не и духовен. Той няма вярата на Авраам и това, че е бил евреин, не го спасява от ада.
Християнската концепция за спасение от греха няма еквивалент в юдаизма. Юдаизмът не вярва, че човекът по своята природа е зъл или грешен и следователно не учи, че човек има нужда да бъде „спасен“ от вечно проклятие. Всъщност, повечето евреи днес не вярват в място за вечно наказание или буквален ад. Когато евреин съгреши или не успее да изпълни Божиите закони, неговото убеждение е, че той може да получи прошка чрез молитва, покаяние и вършене на добри дела.
Това убеждение, да получиш прошка без кръвна жертва противоречи на Тората, която ясно дава условието за прошка: „Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох, за да правите умилостивение на жертвеника за душите си; защото кръвта е, която по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.” (Левит 17:11). Храмовата жертва винаги е била в центъра на изкуплението на евреите. Веднъж годишно, в Деня на изкуплението (Йом Кипур), левитът първосвещеник влиза в Светая Светих в храма и поръсва златния капак на ковчега на завета с кръвта на жертвата. Чрез този годишен акт се прави изкупление за греховете на целия Израел, но през 70 г. сл. Хр. храмът е разрушен и в продължение на почти 2000 години евреите са били без храм и без жертвоприношения – без никакви средства за изкупление. Тези, които отхвърлят жертвата на Исус на кръста, ще открият, че „не остава вече жертва за грехове, а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците“ (Евреи 10:26-27).
Новият завет учи, че еврейският Месия, Исус от Назарет, е дошъл при „изгубените овце от Израилевия дом” (Матей 15:24) точно преди унищожаването на еврейския храм в Ерусалим. „А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение, веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. Защото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, то колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!” (Евреи 9:11-14).
Новият завет учи, че всеки, както евреин, така и езичник, е съгрешил спрямо Бога (Римляни 3:23). Всички ние сме под последствията от греха и „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23). Ние всички имаме нужда от спасение от нашия грях; ние всички имаме нужда от Спасител. Исус дойде да потърси и спаси изгубените (Лука 19:10). Новият завет учи, че „ чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на[a] човеците, чрез което трябва да се спасим.“ (Деяния 4:12).
В Христос „няма разлика” между юдеин и езичник (Римляни 10:12). Да, евреите са Божият избран народ и чрез тях е дошъл еврейският Месия за да благослови всички народи на земята. Но само чрез Исус евреите – или някой друг – могат да намерят Божията прошка.
English
Спасени ли са евреите, тъй като са Божият избран народ?
