Въпрос
Каква е важността на Господната вечеря / причастието?
Отговор
Изучаването на Господната вечеря е вълнуващо преживяване заради дълбочината на значението, което тя изобразява. Това се случи по време на вековното честване на Пасхата на вечерта на Неговата смърт, когато Той установи едно ново значимо общение чрез ядене, което ние отслужваме до този ден и е най-висок израз на християнското поклонение. Тя е „изиграна проповед”, спомняйки си смъртта на нашия Господ и възкресение и гледайки в бъдещето към Неговото завръщане в слава.
Пасхата беше най-свещеното празненство на еврейската религиозна година. Тя чества последната язва над Египет, когато първородните от египтяните умряха и евреите бяха пощадени заради кръвта на агне, която бяха напръскали върху касите на вратите си. Агнето след това беше опечено и изядено с безквасен хляб. Божията заповед беше този празник да се празнува през следващите поколения. Историята е записана в Изход 12.
По време на честването, Исус и учениците пяха заедно един или повече от хвалебствените Псалми (Псалом 111-118). Исус, взимайки хляб, благодари на Бог. Разчупвайки го даде на тях, казвайки, „Вземете яжте; това е Моето тяло, което за вас се дава.”. По същия начин Той взе чашата и когато отпи я даде на тях и те пиха от нея. Той каза, „Тази чаша е новият завет в Моята кръв, правете това за мое възпоменание”. Той закри празненството и, като изпяха химн, излязоха в нощта към Гетсимания. Там Исус беше предаден, както беше предсказано, от Юда. Следващият ден Той беше разпънат.
Описанията на Господната вечеря намираме в Евангелията в Матей 26:26-29, Марк 14:17-25, Лука 22:7-22 и Йоан 13:21-30. Апостол Павел пише за Господната вечеря чрез божествено откровение в 1 Коринтяни 11:23-29. (Това беше, защото Павел не беше, разбира се, в горницата на установяването и.) Павел включва твърдение, което не намираме в Евангелията: „ Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.” (11:27-29). Ние можем да попитаме за това какво означава да вземеш от хляба и чашата „недостойно”. Това може да означава да пренебрегваме истинското значение на хляба и чашата и да забравим огромната цена, която плати нашия Спасител за нашето спасение. Или това може да означава да позволим тази церемония да стане мъртъв и формален ритуал, или да дойдем до масата с неизповядан грях. В съгласие с Павловата инструкция, всеки трябва да изпита себе си, преди да яде хляба и пие от чашата, за да се вслуша в предупреждението.
Друго изявление, което Павел направи и не е включено в Евангелията, „Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.” (11:26). Това поставя времева граница за церемонията – до завръщането на нашия Господ. От тези кратки описания ние научихме как Исус използва два от най-крехките предмети като символи на Неговото тяло и кръв и ги посвети да бъдат паметник за Неговата смърт. Това не беше паметник от гравиран мрамор или оформен месинг, но от хляб и вино.
Той заяви, че хлябът говореше за Неговото тяло, което щеше да бъде повредено – нямаше ни един счупен кокал, но Неговото тяло беше така повредено, че беше трудно за разпознаване (Псалом 22:12-17, Исая 53:4-7). Виното говореше за Неговата кръв, сочейки ужасната смърт, която Той щеше скоро да изпита. Той, съвършеният Син на Бог, стана изпълнението на безбройните старозаветни пророчества, засягащи Спасителя (Битие 3:15, Псалом 22, Исая 53) Когато Той каза, „Това правете за Мое възпоменание” показа, че това беше обред, който трябва да бъде продължен в бъдещето. То показа също така, че Пасхата, която изискваше смъртта на агне и очакваше идването на Божието Агне, Което щеше да отнеме греха на света, беше вече остаряла. Новият завет зае мястото си, когато Христос, Пасхалното Агне (1 Коринтяни 5:7), беше пожертван, (Евреи 8:8-13). Жертвената система не беше вече необходима (Евреи 9:25-28).
English
Каква е важността на Господната вечеря / причастието?
