Въпрос
Какво представлява Господния ден?
Отговор
Господният ден (да се прави разлика от Денят на Господа) е неделя. Терминът „Господният ден“ е използван само веднъж в Писанието. В Откровение 1:10 се казва: „В Господния ден бях обзет от Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше:” Тъй като апостол Йоан не обяснява значението на „Господния ден“, можем да предположим, че този израз е бил познат на християните от първи век.
Някои предполагат, че Господният ден в Новия Завет е Шабат или съботата. Съботният ден е постановен от Бог за еврейския народ за да отбелязват тяхното избавление от Египет (Второз. 5:15). За евреите „съботата“ започва от залез слънце в петък и приключва по залез слънце в събота. Това е ден за пълна почивка, символ и на почивката на Създателя, който си почина на седмия ден (Битие 2:2-3; Изход 20:11; 23:12). Съботният ден е специален отличителен знак за израилтяните, че те са отделени за да бъдат последователи на всевишния Бог. Това, че те спазват съботния ден ги е отличавало от народите около тях. Въпреки това, никъде в Писанието съботата не е наречена Господния ден. Терминът Шабат все още се използва в еврейската общност в новозаветно време и се споменава от Исус и апостолите (Мат. 12:5; Йоан 7:23; Колос. 2:16).
Неделята е денят, в който Исус Христос възкръсва от мъртвите – едно събитие, което отделя християнството от всички други религии (Йоан 20:1). От тогава вярващите се събират в първия ден на седмицата за да празнуват Неговата победа над греха и смъртта (Деяния 20:7; 1 Кор. 16:2). Въпреки, че съботният ден е постановен от Бога като свят ден, Исус показва, че е Господар над съботата (Мат. 12:8). Исус заявява, че е дошъл не да отмени, но да изпълни Закона. Спазването на правилата не може да оправдае никой. Само чрез Исус грешното човечество става невинно (Римл. 3:28). Ап. Павел повтаря тази истина в Колос. 2:16-17, където пише: „И така, никой да не ви осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо относно някой празник, или новолуние, или събота, които са сянка на онова, което ще дойде, но тялото е Христово.”
Обикновено за Господният ден се приема неделята, но това не е директен паралел с еврейския Шабат – с други думи, неделята не е „християнската събота“. Въпреки, че трябва да отделяме един ден за почивка и отдаване на почит към Господа, който умря и възкръсна за нас, ние не сме под Закона (Римл. 6:14-15). Като новородени последователи на Исус, ние имаме свободата да Го почитаме всеки ден, който съвестта ни определя. В Римл. 14 гл. се дава ясно обяснение как могат християните да се ориентират в тези „сиви области“ на духовното ученичество. В стих 4 и 5 се казва, “Кой си ти, за да съдиш чужд слуга[a]? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои. Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.”
Някои месиански евреи продължават да разглеждат съботния ден като свят поради своето еврейско духовно наследство. Християни от други етноси се присъединяват към своите братя и сестри евреи в това да пазят съботата като начин на тяхното богопоклонение. Почитането на Бог в съботен ден е приемливо, когато не деня от седмицата е важен, а разположението на сърцето. Ако решението да се пази съботата е мотивирано от легализъм или стремеж да се пази Закона, то тогава това решение не е взето с правилно отношение на сърцето (Гал. 5:4). Когато нашите сърца са чисти пред Господа, ние имаме свободата да Му се покланяме и в събота (Шабат) или в неделя (Господния ден). Бог е удовлетворен и в двата случая.
Исус предупреждава именно срещу проявите на легализъм, когато цитира пророк Исайя: “„Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си;
но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.” (Мат. 15:8–9; срв. Исайя 29:13). Бог не се интересува дали спазваме ритуали, правила и изисквания. Той иска сърцата ни да горят с Неговата любов и благодат по време на съботния ден, Господния ден и всеки друг ден (Евреи 12:28-29; Псалм 51:15-17).
English
Какво представлява Господния ден?
