Въпрос
Какво е Благородният осемкратен път?
Отговор
Благородният осемкратен път е в основата на будистката практика. Осемте концепции, съдържащи се в Благородния осемкратен път, са нагласите и поведението, на които будистите се стремят да подражават като средство за изпълнение на четирите благородни истини. Тези осем концепции се разделят на три основни категории: Мъдрост, Поведение и Концентрация. Според Четирите благородни истини целият живот е страдание, причинено от желанията за непостоянни неща, и тъй като всички неща са непостоянни - дори Аз-ът - единственият начин да се освободим от страданието е да се освободим от всички желания. Според будизма това се постига, като се следва Осемкратният път.
Въпреки, че се наричат "път", тези осем компонента не са предназначени да бъдат следвани в определен ред. Вместо това те трябва да се следват едновременно, за да се избавим от желанията и да постигнем нирвана. Осемкратният път, както и самият будизъм, често се изобразяват с колело с осем спици, подобно на кормилото на ветроходен кораб. Компонентите на Благородния осемкратен път са: правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно поведение, правилно препитание, правилно усилие, правилно осъзнаване и правилна медитация.
Компонентите на правилния възглед и правилното намерение понякога се наричат аспекти на мъдростта в Благородния осемкратен път.
"Правилен възглед" по същество означава да вярваме в Четирите благородни истини: че животът е страдание; че страданието е причинено от желанието за временни неща; че всичко е временно; и че само следвайки осемкратния път, човек може да се освободи от всички желания. Той включва също така осъзнаване на понятия като прераждане (превъплъщение) и закона за кармата. От библейска гледна точка е вярно, че човек трябва да се покори на конкретна истина, за да бъде спасен (Йоан 8:32), но Библията не приема, че конкретното знание по някакъв начин е активна част от спасението на човека (Ефесяни 2:8; 1 Коринтяни 3:19).
"Правилното намерение" се отнася до желанието да се променим към по-добро, съгласно Благородните истини и Осемкратния път. Човек с правилно намерение е отдаден на предписанията на будизма и се стреми да сравнява мислите и поведението си с тях. От библейска гледна точка вярващите са призовани да сравняват вярата и действията си със стандартите на Христос (2 Коринтяни 13:5; Римляни 13:14; Йоан 15:14). Библията обаче също така признава, че това, което човек иска, дълбоко в себе си, не винаги е това, което трябва да иска (Йеремия 17:9). Будизмът не дава отговор на въпроса как човек трябва да промени съкровените си желания, за да намери просветление (вж. 2 Коринтяни 10:12).
Елементите на правилната реч, правилното поведение и правилния начин на живот понякога се наричат етични аспекти на Благородния осемкратен път.
"Правилната реч" се отнася до използването на думите честно, учтиво и целенасочено. Това означава да се избягват клюките, лъжата или словесната злоупотреба. Правилната реч се прилага както към написаните, така и към изречените думи. Един интересен страничен ефект от будисткия подход към правилната реч е избягването на обсъждането на определени духовни или метафизични теми. Според будизма някои въпроси, свързани с крайната реалност, не са от значение за стремежа към Осемкратния път, така че обсъждането им не е "правилна реч". От библейска гледна точка ни е казано да контролираме думите си (Притчи 10:19) и да избягваме ненужните конфликти (1 Тимотей 6:4).
"Правилното поведение" включва избягване на действия като убийство, кражба, прелюбодейство и т.н. Общият принцип, който определя кое е правилно и кое не, е дали действието би причинило вреда на друг човек. Разбира се, Библията дава предизвикателен подход към етиката на поведението (Матей 7:12; 1 Коринтяни 9:27), като съчетава поведението с отношението в рамките на единен подход към морала и етиката (Матей 5:21-22, 27-28). Библейският стандарт за правилно и неправилно поведение в крайна сметка не е дали то носи вреда на друг човек, а дали противоречи на Божията свята природа.
"Правилният начин на живот" е подобен на правилното поведение, но е специално насочен към професията на човека. Според този принцип човек не трябва да мами, да лъже или да участва в бизнес, който вреди на хората или ги малтретира. Този будистки подход към живота на животните и насилието изключва всякаква работа, свързана с клане на животни, продажба на месо или производство или продажба на оръжия. Според Библията човек трябва да има еднаква морална и етична загрриженост във всички аскепкти на своя живот, включително бизнеса (Псалм 44:21; Римляни 2:16; 2 Коринтяни 4:2). Бог също така очаква от нас да бъдем добри стопани на природата (Левит 19:25; 25:2-5, Авакум 2:8, 17). Библията обаче не забранява използването на животни (Марк 7:19; Битие 1:28) или на законни средства за самозащита (Лука 22:36).
Компонентите на правилното усилие, правилното осъзнаване и правилната медитация понякога се наричат аспекти на концентрацията в Благородния осемкратен път.
"Правилното усилие" изисква чувство на постоянство и предпазливост при прилагането на останалите аспекти на Осемкратния път. То предполага стремеж към избягване на песимистичното мислене и негативните емоции, като например гнева. Това отново представлява проблем, тъй като човешката природа е склонна да бъде егоистична и мързелива. Будизмът не представя конкретни средства за промяна на тези аспекти у човек, който не е склонен да гсе промени. В Библията се говори за Божието желание и способност да промени сърцето, дори когато ние се съпротивляваме (2 Солунци 3:13; 1 Коринтяни 6:11).
"Правилното осъзнаване" е подобно на правилното усилие, но е насочено повече към вътрешните умствени и философски аспекти. Будизмът насърчава високо ниво на самосъзнание, като се обръща специално внимание на това как човек реагира на своите преживявания и среда. Този вид осъзнатост е съсредоточена върху настоящето, като се набляга по-малко на миналото или бъдещето. От библейска гледна точка също така сме призовани да пазим мислите си и да внимаваме как заобикалящата ни среда влияе на духовния ни живот (1 Коринтяни 15:33; 6:12).
"Правилната медитация" е основна практика в будизма, включваща дишане, пеене и други техники за съсредоточаване. Целта на този стил медитация е умът да се изпразни напълно от всичко, освен от обекта на концентрация. Крайният израз на тази форма на медитация е самадхи, когато човек преминава през различни нива на размишление, докато достигне състояние на пълно не-възприемане и не-чувстване. Това представлява още едно противоречие с библейското учение. Библията приветства практиките за медитация и размисъл (Псалм 1:2; 119:15), но не и с цел "изпразване" на ума. Целта на християнската медитация е по-скоро да се съсредоточи върху истината на Божието слово. От библейска гледна точка медитацията е изпълване на ума с изявеното Божието Слово.
В обобщение, между библейското християнство и будисткия благороден осемкратен път има някои допирни точки. Въпреки това многото различия са както основни, така и несравними. Според Осемкратния път човек, който не може да си помогне да изпълни всички аспекти, просто не е в състояние да следва пътя. Единствената му възможност е да се надява, че желанията, намеренията и усилията му ще се променят от само себе си. Библията обяснява, че не може да се вярва, че сърцето на човек ще търси добро само по себе си (Еремия 17:9; Римляни 3:10-12; 7:18-24), но всяко сърце може да бъде променено чрез взаимоотношения с Христос (Римляни 7:25; Галатяни 3:13).
English
Какво е Благородният осемкратен път?
