Въпрос
Какви са били различните жертви в Стария завет?
Отговор
В Стария завет има пет основни вида жертви или приноси. Всеизгарянето (Левит 1; 6:8-13; 8:18-21; 16:24), приносът за зърно (Левит 2; 6:14-23), мирният принос (Левит 3; 7:11-34), приносът за грях (Левит 4; 5:1-13; 6:24-30; 8:14-17; 16:3-22) и приносът за вина (Левит 5:14-19; 6:1-7; 7:1-6). Всяка от тези жертви включва определени елементи - животни или полски плодове, и има конкретна цел. Повечето от тях се разделяли на две или три части - частта на Бога, частта за левитите или свещениците и, ако имало трета част, частта, която се запазвала от човека, принасящ жертвата. Жертвите могат да бъдат категоризирани най-общо като доброволни или задължителни приноси.
Доброволни жертви
Имаше три доброволни предложения. Първото беше всеизгарянето - доброволен акт на поклонение, който изразяваше преданост или ангажираност към Бога. То се използвало и като изкупление за неволен грях. Елементите на всеизгарянето бяха бик, птица или овен без недостатък. Месото, костите и органите на животното трябваше да бъдат напълно изгорени и това беше Божият дял. Кожата на животното се даваше на левитите, които по-късно можеха да я продадат, за да спечелят пари за себе си.
Второто доброволно жертвоприношение беше зърненият принос, при който плодовете от полето се принасяха под формата на питка или хляб, приготвен от зърно, фино брашно, масло и сол. Житният принос беше една от жертвите, придружена от приноса за пиене от една четвърт хин (около една четвърт) вино, което се изливаше в огъня на олтара (Числа 15:4-5). Целта на приноса от зърно беше да се изрази благодарност в знак на признание за Божието снабдяване и незаслужената добронамереност към човека, който принасяше жертвата. На свещениците се даваше част от това приношение, но то трябваше да бъде изядено в двора на скинията.
Третият доброволен принос беше мирният принос, който се състоеше от всяко неопетнено животно от стадото на поклонника и/или различни зърнени храни или хлябове. Това беше жертва на благодарност и общение, последвана от обща трапеза. Първосвещеникът получаваше гърдите на животното, а служещият свещеник - десния преден крак. Тези части от жертвата се наричали "волно приношение" и "волно приношение", защото по време на церемонията се размахвали или вдигали над олтара. Тлъстината, бъбреците и лобът на черния дроб се давали на Бога (изгаряли се), а останалата част от животното била за ядене от участниците, което символизирало Божието снабдяване. Споменатите в Стария завет оброчен принос, благодарствен принос и принос на свободна воля са били приноси за мир.
Задължителни жертви
В старозаветния закон имаше две задължителни жертви. Първата беше жертвата за грях. Целта на приноса за грях беше да изкупи греха и да очисти от осквернението. Имаше пет възможни елемента на жертвата за грях - млад бик, мъжки козел, женски козел, гълъб/гълъбица или 1/10 ефа фино брашно. Видът на животното зависел от самоличността и финансовото положение на дарителя. Женският козел е бил жертвата за грях на обикновения човек, финото брашно е било жертвата на много бедните, младият бик е бил принасян за първосвещеника и цялото събрание и т.н. За всяка от тези жертви имало конкретни указания какво да се прави с кръвта на животното по време на церемонията. Мазните части и лобовете на черния дроб и бъбреците се даваха на Бога (изгаряха се); останалата част от животното или се изгаряше изцяло на олтара, а пепелта се хвърляше извън лагера (за изкупление на първосвещеника и събранието), или се изяждаше в двора на скинията.
Другата задължителна жертва беше жертвата за престъпление и тя беше изключително от овен. Приносът за вина се даваше като умилостивение за неволни грехове, които изискваха обезщетение на обидената страна, а също и като очистване от оскверняващи грехове или физически болести. Отново тлъстите части, бъбреците и черният дроб се принасяха на Бога, а останалата част от овена трябваше да се изяде в двора на скинията.
Жертвите в Стария завет сочат напред към съвършената и окончателна жертва на Христос. Както и останалата част от Закона, жертвите са "сянка на онова, което ще дойде, но тялото е Христово" (Колосяни 2:17). Днес християните признават изкупителната смърт на Христос на кръста като единствената необходима жертва за греха, принесена веднъж завинаги (Евреи 10:1-10). Неговата смърт отвори за нас "святото място" (Евреи 10:19-22), така че да можем свободно да влизаме в Божието присъствие и да принасяме своята "хвалебна жертва" (Евреи 13:15; срв. 9:11-28; 4:14-5:10).
English
Какви са били различните жертви в Стария завет?
