Въпрос
Противоречат ли си Притчи 26:4 и 26:5? Как може и двата стиха да са верни?
Отговор
В Притчите се казва много за безумните. Те презират мъдростта (Притчи 1:7, 22, 10:21, 23:9); те са прави в собствените си очи (Притчи 12:15); те са лъжливи (Притчи 14:8) и презрителни (Притчи 10:23, 14:9). В Притчи мъдрите получават и напътствия как да се справят с глупците. Да поучаваш глупак е безсмислено, защото речта му е пълна с глупост (Притчи 15:2, 14) и той не иска мъдрост и разум (Притчи 18:2).
Безсмислието на опитите да се предаде мъдрост на безумния е в основата на Притчи 26:4-5, където се казва как да отговорим на глупака. Тези на пръв поглед противоречиви стихове всъщност са често срещана форма на паралелизъм в Стария завет, където една идея надгражда друга. Стих 4 предупреждава да не спорим с безумния по неговите собствени условия, за да не паднем на неговото ниво и да не станем толкова глупави, колкото е той. Тъй като презира мъдростта и поправянето, безумния няма да се вслуша в мъдрите разсъждения и ще се опита да ни въвлече в спора от неговия тип, независимо дали ще използва измама, ще се присмива на нашата мъдрост или ще се гневи и обижда. Ако му позволим да ни въвлече в този тип дискусия, ние му отговаряме "според неговото безумие", в смисъл че ставаме като него.
От друга страна, фразата "според безумието му" в стих 5 ни казва, че има моменти, когато на глупака трябва да се обърне внимание, за да не остане глупостта му без последствия. В този смисъл да му отговориш според безумието му означава да разкриеш глупостта на думите му, да го изобличиш въз основа на глупостта му, така че той да види идиотизма на думите и разсъжденията си. Нашият "отговор" в този случай трябва да бъде изобличение, да му покажем истината, за да може да види глупостта на думите си в светлината на разума. Въпреки че той най-вероятно ще презре и отхвърли мъдростта, която му се предлага, ние трябва да направим опит както заради истината, която винаги трябва да бъде обявена, така и заради слушателите, за да могат да видят разликата между мъдрост и глупост и да бъдат поучени.
Дали ще използваме принципа от стих 4 и ще се справим с безумния, като го игнорираме, или ще се подчиним на стих 5 и ще го изобличим, зависи от ситуацията. При незначителни въпроси вероятно е по-добре да не му обръщаме внимание. В по-важни области, като например когато безумния отрича съществуването на Бога (Псалм 14:1), стих 5 ни казва да отговорим на глупостта му с думи на порицание и наставление. Ако оставим глупака да говори глупостите си без упрек, го насърчаваме да остане мъдър в собствените си очи и вероятно придаваме достоверност на глупостта му в очите на другите.
Казано накратко, по незначителни въпроси трябва просто да игнорираме безумните, но по важни въпроси трябва да им се обърне внимание, така че да не се дава доверие на това, което казват.
English
Противоречат ли си Притчи 26:4 и 26:5? Как може и двата стиха да са верни?
