Въпрос
Каква е била ролята на Светия Дух в Стария Завет?
Отговор
Ролята на Светия Дух в Стария Завет е много подобна на Неговата роля в Новия Завет. Когато говорим за ролята на Светия Дух, можем да разграничим четири общи области, в които работи Светият Дух: 1) обновление, 2) обитаване (или изпълване), 3) въздържаност и 4) овластяване за служба. Свидетелство за тези области на работата на Светия Дух присъстват в Стария Завет, така както и в Новия Завет.
Първата област на работата на Духа е в процеса на обновлението. Друга дума за обновление е „новораждане“, от която получаваме идеята за „повторно раждане“. Класическият доказателствен текст за това може да се намери в евангелието на Йоан: „Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство“ (Йоан 3:3). Това повдига въпроса: какво общо има това с работата на Светия Дух в Стария Завет? По-късно в диалога Си с Никодим Исус му казва това: „Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?“ (Йоан 3:10). Въпросът, който постави Исус, беше, че Никодим трябваше да знае, че Светият Дух е изворът на нов живот, защото това е разкрито в Стария Завет. Например, Мойсей казваше на израилтяните преди влизането в Обетованата Земя, че: „Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да любиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш.“ (Второзаконие 30:6). Това обрязване на сърцето е работата на Божия Дух и може да бъде извършено само от Него. Ние също виждаме темата за обновлението в Езекил 11:19-20 и Езекил 36:26-29.
Плодът на обновяващата работа на Духа е вярата (Ефесяни 2:8). Сега ние знаем, че е имало мъже на вярата в Стария Завет, защото Евреи 11 наименува много от тях.Ако вярата се създава от обновяващата сила на Светия Дух, тогава това трябва да бъде случаят за старозаветните светии, които гледали с очакване към кръста като вярвали, че ще дойде време да се сбъдне каквото Бог бил обещал по отношение на тяхното изкупление. Те виждали обещанията и „ги приветствали отдалече“ (Евреи 11:13) като приемали чрез вяра, че каквото Бог бил обещал, Той също ще приведе в изпълнение.
Вторият аспект на работата на Духа в Стария Завет е обитаването или изпълването. Ето къде е очевидна главната разлика между ролите на Духа в стария и Новия Завет. Новият Завет учи за постоянното обитаване на светия Дух във вярващите (1 Коринтяни 3:16-17; 6:19-20). Когато полагаме вярата си в Христа за спасение, Светият Дух идва да живее в нас. Апостол Павел нарича това постоянно обитаване „гаранцията за нашето наследство“ (Ефесяни 1:13-14). За разлика от тази работа в Новия Завет, обитаването в Стария Завет било избирателно и временно. Духът „дошъл върху“ такива старозаветни хора като Исус Навиев (Числа 27:18), Давид (1 Царе 16:12-13) и дори Саул (1 Царе 10:10). В Книгата Съдии виждаме Духът „да идва върху“ различни съдии, които Бог е издигнал да избавят Израил от техните подтисници. Светият Дух идвал върху тези хора със специални задачи. Обитаването било знак за Божието благовение върху този човек (в случая на Давид) и ако Божието благоволение напуснело човека, Духът се оттеглял (напр. в случая на Саул в 1 Царе 16:14). Накрая, „идването върху“ човек на Духа не винаги свидетелствало за духовното състояние на този човек (напр. Саул, Самсон и много от съдиите). Затова докато в Новия Завет Духът обитава само вярващи и това обитаване е постоянно, Духът идвал върху определени старозаветни личности със специално задача, независимо от тяхното духовно състояние. Веднага след като задачата бивала изпълнена, Духът вероятно се оттеглял от този човек.
Третият аспект на работата на Духа в Стария Завет е Неговото въздържане от грях. Битие 6:3 изглежда отбелязва, че Светият Дух въздържа човешката греховност и тази въздържаност може да бъде отмахната, когато Божието търпение по отношение греха достигне „кипяща точка“. Тази мисъл е повторена в 2 Солунци 2:3-8, когато в последните времена растящото вероотстъпничество ще бъде знак за идващото Божие осъждане. До предопределеното време Светият Дух въздържа силата на Сатаната и ще я освободи, само когато това отговаря на неговите цели.
Четвъртият и последен аспект на работата на Духа в Стария Завет е даването на способност за служене. По много подобен начин както духовните дарби действали в Новия Завет, Духът надарявал някои личности със способност за служене. Вземете примера на Веселеил в Изход 31:2-5, който бил надарен да направи повечето от украсата на Скинията. Нещо повече, като се върнем към избирателното и временно обитаване на Светия Дух по-горе, виждаме, че тези хора са били надарени да изпълнят определни задачи като управлението над народа на Израил (напр. Саул и Давид).
Можем още да споменем ролята на Духа при сътворението. Битие 1:2 говори за Духа, че „се носеше над водите“ и надзираваше делото на сътворението. По подобен начин Духът е отговорен за работата на новото сътворение (2 Коринтяни 5:17), тъй като Той довежда хората в Божието царство чрез обновление.
Обобщено, Духът изпълнява много от същите функции в старозаветните времена, които извършва в настоящия век. Главната разлика е постоянното обитаване на Духа във вярващите сега. Както Исус казал за тази промяна в служението на Духа: „Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде“ (Йоан 14:17).
English
Каква е била ролята на Светия Дух в Стария Завет?
